Анди Макдермът
Операция “Озирис”
ПРОЛОГ
ГИЗА, ЕГИПЕТ
Засегнатото от ерозията лице на Сфинкса наблюдаваше безстрастно Мейси Шариф, докато тя преминаваше пред огромните му каменни лапи. Тя хвърли само бегъл поглед към древния паметник - за двете седмици, откакто беше тук, Сфинксът и пирамидите зад него се бяха превърнали от величествени чудеса в обикновен фон за работата, която изобщо не отговаряше на очакванията ѝ. През първата седмица беше направила стотици цифрови снимки и видеоклипове, но сега фотоапаратът беше само тежест в джоба на бедрото ѝ, недокоснат от дни.
Как бе възможно от всички места точно Египет да се превърне в такова огромно разочарование? Още от детската си възраст тя бе очарована от разказите на баба си за родно-то ѝ място; истории за царе и царици, за добро и зло в една страна на чудеса, по-хубави от която и да е друга вълшебна приказка, защото отгоре на всичко бяха истина. Това беше екзотичен, романтичен свят, толкова различен от охолния Кий Бискейн в Маями, колкото Мейси дори не можеше да си представи, и още като дете тя беше решила, че някой ден ще го опознае лично.
Но реалността не беше оправдала мечтите ѝ.
Мейси спря, за да провери навесите покрай дясната лапа на Сфинкса. Все още нямаше и следа от Бъркли.
Хвърли поглед към часовника си: наближаваше осем и петнайсет вечерта. Всекидневната видеоконференция на началника на експедицията с Агенцията за световно наследство в Ню Йорк трябваше да започне тогава, което ѝ даваше по-малко време, отколкото се беше надявала, за да го хване. В осем и трийсет щеше да започне всекидневното шоу със звук и светлина - ярко представление с осветяване на пирамидите и Сфинкса. Бъркли и основните членове на археологическия екип винаги си тръгваха скоро след издрънчаването на първите акорди от високоговорителите, като оставяха на младшите членове и местните наемни работници тежката работа по обезопасяването и почистването на разкопките.
Мейси дори не беше сигурна дали Бъркли я смята за младши член на екипа, или за обикновен работник. Е, добре, тя имаше да учи още две години, преди да получи научната си степен, и може би оценките ѝ не я поставяха точно на първо място в курса, но тя все пак беше археолог. Това сигурно ѝ даваше правото да върши нещо повече от правенето на кафе и пренасянето на натрошени камъни?
Тя закрачи отново, отразената от неравното лице на Сфинкса светлина оцветяваше в оранжево бледомаслинената ѝ кожа. Макар презимето ѝ да бе египетско, външността ѝ издаваше кубинския ѝ произход по майчина линия. Тя се спря да оправи вързаната си на конска опашка коса, после чу звука от приглушени гласове и бързо заобиколи гигантската лапа, за да види дали екипът на шефа ѝ не се появява откъм разкопките. От пръв поглед беше решила, че доктор Лоуган Бъркли е привлекателен по един академичен начин. В средата на трийсетте, със спускащи се върху челото му кестеняви коси, изтънчени черти… Но тогава той беше отворил уста и се беше проявил като арогантен задник.
Това определение подхождаше не по-малко на двамата мъже, които бяха с него. Телевизионният продуцент Пол Метц беше нисък, пълен и брадат, с телосложение на буре и с похотлив поглед, който Мейси често улавяше върху себе си. Тя харесваше мъжкото внимание, разбира се… но не от страна на всички мъже.
Другият мъж беше египтянин. Доктор Яби Хамди беше високопоставен служител от Висшия археологически съвет, държавна агенция, надзираваща всички египетски археологически дейности. Шкембестият, оплешивяващ Хамди технически ръководеше разкопките, но, изглежда, нямаше нищо против да остави Бъркли да върши каквото си иска, повече заинтересуван от проявите си пред телевизионните камери. Мейси не би се изненадала, ако в момента на дългоочакваното разкриване на митичната Зала на летописите пред света, Хамди се изпъчи пред обективите и започне да се хвали с решаващата си роля в откритието.
Това предаване беше настоящата тема на разговор.
- Значи си сто процента сигурен, че ще отвориш вратата в точно определения момент? - попита Метц с тон, който предполагаше, че мисли точно обратното.
- За последен път повтарям: ще отворим входа на купола точно когато казах - изрече Бъркли с нюинглъндски акцент, а носовият му, надменен глас издаваше възмущение. - Знам какво правя. Това не са първите ми разкопки, както ти е известно.
- Но са първите, които ще завършиш на живо пред петдесет милиона души. И телевизионната компания няма да е доволна, ако в прайм тайма им ти два часа се ровиш сред тухлите. Те, а и всички останали, искат да видят нещо грандиозно. Хората обичат тези египетски глупости.
Разкъсван между желанието да защити своето наследство и да остане в добри отношения с продуцента, Хамди избра второто.
- Доктор Бъркли, можете ли да гарантирате, че ще се придържаме към разписанието?
- След осем дни - процеди Бъркли през стиснатите си зъби - ние ще покажем на света нещо по-невероятно дори от Атлантида, не се безпокойте. - Той се обърна към близката преносима кабина със сателитна чиния на покрива й - щаба на екипа. - И като си говорим за графици, време е да си направя резервация.
Може би в момента не беше особено отзивчив, но Мейси трябваше да поеме риска.
- Доктор Бъркли, ще ми отделите ли минутка?
- Само времето, които ще ми трябва да стигна до кабината - отсече той, като я изгледа презрително. - Какво има?
- Отнася се за мен - каза Мейси, като продължи да крачи. - Надявам се, че ще получа възможност да върша повече истинска археологическа работа. Мисля, че съм доказала, че съм подходяща за …
Бъркли се спря и се обърна към младата жена.
- За работата? - изрече той със саркастична въздишка. - Това казва всичко, нали? Мейси, археологията не е работа. Тя е призвание, мания, нещо, което ръководи всичките ти мисли в будно състояние. Ако търсиш просто работа, в „Макдоналдс” и „Севън - илевън” винаги има свободни места.
- Нямах това предвид - започна Мейси, изненадана от неговата враждебност.
- Причината, поради която не си включена в главните разкопки - я прекъсна Бъркли, - е точно тази: ти не си включена. Как точно си заслужила мястото си тук? Всички останали младши археолози имат множество разкопки в професионалните си биографии и са се дипломирали с медали. А ти? - Устата му се изкриви презрително. - Само връзки. И не одобрявам оказването на натиск върху мен от неквалифицирани студенти само защото Рене Монтаво дължи услуга на майка ти. Трябва да си адски благодарна, че изобщо си тук. Сега отивай и довърши чистенето. Закъснявам за видео-конференцията с професор Ротшилд.
Той пристъпи в кабината и хлопна вратата.
Мейси гледа известно време подир него шокирана, после се обърна и видя, че Хамди и Метц са се втренчили в нея. Хамди поглади с неудобство малката си копринена вратовръзка, след което се върна към навеса над главните разкопки, оставяйки я насаме с Метц.
- Искаш промяна в кариерата? - попита той цинично. - Имам телефоните на някои модни агенции.
- Я се разкарай! - Тя се намръщи и се понесе бясна покрай Сфинкса. Пред нея един човек от охраната тръгна нагоре по рампата, излизаща от ямата, в която се намираше Сфинксът. Тъй като искаше да остане сама, Мейси се обърна, влезе в разрушения храм пред статуята и потъна сред сенките между порутените стени.
Тя седна на един каменен блок, опитвайки се да удържи емоциите си под контрол. Беше бясна, но и разтревожена. Египет определено не отговаряше на очакванията ѝ - не толкова чудеса и романтика, колкото тежка работа, смог, стомашни вирусни разстройства, съскащи, щипещи, злобни просяци, досаждащи ѝ по улиците. А сега беше и жестоко оскърбена от шефа си. Задник!
Осветлението се промени, потапяйки Храма на Сфинкса в още по-гъста тъмнина. Представлението със звук и светлина щеше да започне всеки момент; след две седмици тук Мейси на практика беше научила необикновеното зрелище почти наизуст. При нормални обстоятелства тя щеше да събира оборудването на екипа по време на събитието, но тази вечер…
- По дяволите! - промърмори тя, облягайки се назад върху камъка. Нека Бъркли си събира сам глупавите инструменти.
*
Шефът на охраната на обекта Сефу Гамал бързо прекоси пътеката между Храма на Сфинкса и по-малките и по-стари развалини от югозападната им страна. На края на пътеката имаше охраняван портал. От 2008 година някога откритата равнина на платото Гиза беше оградена от дълга повече от двайсет километра висока стена от стомана и бодлива тел, отчасти за да се ограничи броят на амбулантните продавачи на дрънкулки и на дебнещите посетителите притежатели на камили, а отчасти и от съображения за сигурност - Египет не желаеше да се повтори избиването на туристи в Луксор през 1997 година. Сега платото се наблюдаваше от хиляди охранителни камери и от туристическата полиция, и всички посетители се проверяваха с детектори за метал.
