Също както Кристалните деца, Преходните са крайно чувствителни — усещат и забелязват всичко. Смесените им енергийни полета още повече допринасят за изострянето на тяхната чувствителност. Представете си какво ще е, ако всичко, което изпитвате, било то добро или лошо, се уголемява 10 пъти, и то постоянно, във всеки ден от живота ви. Хиперосъзнати, хиперчувствителни, всичко «хипер» — ето как се чувстват тези деца. Емоционалната болка при тях далеч надхвърля онова, което изпитват «нормалните» хора. Много от Преходните деца са много артистични и използват изкуството, за да изразяват дълбочината и силата на своите чувства по особено драматичен начин.
Една млада жена, с която работих преди няколко години, сподели с мен колко й е неприятно, че никога не остава сама. Където и да беше и каквото и да правеше, тя винаги виждаше демонични същества, ангели и наставници. Когато отиваше на разходка, нито за момент не оставаше без многоизмерния си антураж. Каза ми, че се чувствала като преследвана и това понякога я плашело. Поради своята даровитост никога не можела да бъде насаме със себе си. Покрай тези си преживявания узнала неща, които не споделяла дори с майка си, въпреки че двете били много близки. (Майка й и оказваше голяма подкрепа; всъщност тя направи така, че да работим заедно.) Младата жена не смятала, че може да сподели за преживяванията си с когото и да било, понеже й се стрували толкова странни, че често се питала дали няма някакви психически отклонения. Била уплашена, измъчвана от постоянно чувство на несигурност.
Постепенно се разболявала все повече и повече, без да може да си обясни причината. Когато я видях за пръв път, беше болна от месеци. Изглеждаше немощна, с тъмни кръгове под очите. Медицинските изследвания не бяха показали нищо. Беше болна и изтощена — буквално! И всичко, което бе необходимо, за да поеме животът на тази хубавица в друга посока, бе някой да й каже, че онова, което преживява, е съвсем реално. Разговаряхме с часове. Когато ми сподели за преживяванията си, й рекох: «Щом си изпитала тези неща, значи знаеш за…» Тя се ококори и отвърна, че не била казвала на никого за тях, така че откъде можело да знам? Слиса се, но и усети невероятно облекчение, когато разбра, че има и други хора с такива дарби. След нашата среща моята млада приятелка започна да контактува с хората, физическото й състояние се подобри и тя усети радостта от живота без товара на тайния страх, който бе носила в себе си толкова време. Малко по-късно дори си намери приятел.
Преходните деца, които крият чувствата и преживяванията си, се изморяват. За това си има и физически причини. Повишената чувствителност лишава много бързо организма от основни минерали, които са жизненоважни за правилното му функциониране. Първо се изчерпва магнезият, после калцият. Други минерали, като например алуминият, се свързват с рецепторите на клетките, макар да не им е мястото там. След известно време организмът се натравя или забавя функциите си. Когато човек се срещне за пръв път с такова дете, има чувството, че е засмукан заедно с него в някаква бездна, тъй като то е невероятно изтощено. Ако човекът е чувствителен към енергията, действително ще усети постоянното изтичане на сили от тези деца. За да бъдат изправени на крака и да се възстанови балансът им, е нужно изключително търпение от страна на опитен лечител. Освен това Преходните деца са склонни към инфекции и други заболявания, които започват и приключват мистериозно, често без да им бъде поставена каквато и да било диагноза. Аз ги наричам «космически болести», тъй като идват от източник извън триизмерния свят. Все пак това, от което най-много се нуждаят Преходните деца, е да знаят, че има и други като тях, че не са сами в преживяванията си. Именно този елемент определя дали ще започнат да възприемат живота положително, или просто няма да оцелеят.
Тези деца, изглежда, имат склонност към поляризиране — те или израстват в своите дарби, или гледат на тях като на начин да се сдобият с власт по нечестни пътища. По кой път ще поемат, е въпрос на избор, но този избор се прави въз основа на опита. Установила съм, че най-голямо влияние оказва нивото на получаваната от детето подкрепа. Когато са били подкрепяни и възпитавани правилно, тези деца откриват дарбите си и израстват в тях. Децата, които крият чувствителността и осъзнатостта си, пък се объркват или разболяват с течение на времето. Те чувстват безпомощност, безнадеждност и някои от тях започват да използват силата, оскъдно давана им от отрицателни влияния. Голяма част от избралите този път деца прибягват към самонаранявания или насилие към другите.
Първото Преходно дете, с което съм работила, беше едно 15-годишно момиче, препратено ми от един приятел психолог. Тук ще я наричам Британи. Поради семейни проблеми Британи беше превърнала удивителните си дарби в чиста лошотия и практикуване на вещерство. Вече сериозно се заиграваше с черна магия. Тя бе силно същество, чиято енергийна сила изпълваше стаята по някакъв неприятен начин, сякаш се мъчеше да надвие всички наоколо. Майка й очевидно се страхуваше от нея, затова седеше мълчаливо и неподвижно, докато дъщеря й говореше високо, използвайки просташки език.
Британи дори бе организирала свое сборище на вещици, където се практикуваше черна магия. Тя и останалите от групата бяха сексуално разпуснати и практикуваха ексцентрични сексуални практики. За тях като че ли нямаше значение кога, къде и с кого ще го правят. Тя сякаш не виждаше нищо нередно в постъпките си — всъщност май се гордееше. Британи и нейното сборище скитаха по пътищата нощем и вършеха доста ужасни неща, поне според стандартите на повечето хора. Нямаше нищо против да нарани някого, защото вече бе решила, че насилието и заплашителното поведение увеличават силата й. Беше открила, че тя и някои от приятелите й имат силата да влияят върху мислите и действията на другите и използваше тази си дарба, за да манипулира хората. Бързо беше разбрала, че може да използва телепатията за собствена облага и го правеше често, без колебание. Семейството й се страхуваше от нея. Никой не я спираше да излиза или да прави каквото си иска. Определено се чувстваше липса на родителски умения. Най-общо казано, семейството бе с нарушени функции в много отношения. А можеше да се каже, че Британи е родена тъкмо от тези хора, за да се учат взаимно един от друг.
Когато майка й я доведе, Британи се отдръпна видимо от мен. Започна да използва хамалски език и издигна енергийни блокажи като крепост около себе си. От нея се излъчваше чиста лошотия и неща, породени от дълбок гняв. Ядосана от това, че нито майката, нито дъщерята желаеха да контактуват с мен на по-дълбоко равнище, освен с общи приказки, реших да говоря на Британи с нейния език. Започнах да отразявам онова, което ми показваше — лошотията и всичко останало. Изненадана от грубата обич, която й показвах, тя откликна положително и най-сетне се съгласи да работя с нея. Полето й представляваше конгломерат от много видове енергия, почти без никаква организация. Направих известни промени и сеансът приключи. В края му тя наистина откликваше съвсем положително. Детето, което беше дошло при мен, ръмжащо като разярен лъв, си тръгна със спокойна усмивка, след като ме прегърна силно.
За съжаление, с течение на времето Британи отново се подхлъзна надолу. Направи опит за самоубийство и беше приета в болница. Стана проводник на крайно отрицателни същества. При това положение не можеше да й се помогне много, тъй като й бяха позволили да го прави прекалено дълго. По-късно ми се обадиха, че сестра й, която беше само с година-две по-малка, бе застрашена по същия начин, понеже залиташе към подобно поведение. Още едно даровито дете без спасителна мрежа, която да го подхване, ако се подхлъзне. Накрая Британи се измори от живота и всичко, което го съпътстваше. Разболя се сериозно и почина, бог да благослови душата й. Можеше да донесе толкова много на света, но като че ли не успя да намери своята ниша в него, тъй като се чувстваше неразбрана от никого. Това определено е случай, в който семейството, изправено пред едно силно дете, не притежаваше уменията да го възпитава по подходящ начин и да го подкрепя градивно в неговите дарби. Вместо това те се бяха свили в себе си. Дори цялата професионална помощ на света би ударила на камък, ако всички засегнати не се съгласят да участват.
Понякога нищо от онова, което обществото може да предложи, не отговаря на отчаяните нужди на дете като Британи. В крайна сметка някои от тези деца просто се отказват. Тъжен коментар за едно общество, което очевидно не може да приеме хора, които са толкова различни; вместо това ние лепваме на подобни деца етикет на увредени, докато те сами не започнат да се чувстват такива. По мое мнение главната причина за провала в този случай бе страхът от «ненормалното». Какво щеше да стане, ако Британи бе подкрепяна от самото начало в своята даровитост? Ако се беше научила да се харесва? Ами ако…? Сега вече никога няма да разберем.
