Очите на момичето се насочиха към Джордж и го прецениха вцепенено. Устните º се извиха в бегла усмивка. Очите º се върнаха към протегнатата ръка на Аби и се спряха на брачната халка.
Тя им кимна – неизречен поздрав – и Аби изпита облекчение.
Момичето обаче се обърна спокойно отново към водата.
И скочи.
Първа част
1.
Атланта, Джорджия
В наши дни
– Събуди се, Кейт!
Точно една година, откакто заспа, Кейт най-сетне се събуди.
Отвори бавно очи и видя бледолилавата пеперуда, кацнала върху опакото на дланта º. Погледна я, без да отделя глава от възглавницата, питайки се дали е истинска. Напомни º любимата тениска на съпруга º Мат, която криеше в шивашкия комплект, защото не събра сили да я изхвърли. Отпред бе изрисувана голяма избледняла пеперуда – логото на музикална група от Атина, наречена „Пеперуден прашец“.
Тениската и пеперудата винаги пробуждаха странен спомен от детството º. Обичаше да рисува та-
туировки с пеперуди по ръцете си с „Магически
маркери“. Даваше им имена, говореше им и оцветяваше старателно крилете им, щом избледнееха. Поискаха ли да ги освободи, тя ги духваше, пеперу-
дите се съживяваха, отлепяха се от кожата º и отлитаха.
Беше особено дете, странно момиче, чиито въображаеми приятели се застояха по-дълго от обичайното. Хората наричат такива деца „волни души“, за да успокоят родителите им, че рано или късно ще го надраснат – като фъфленето. На нейните родители обаче не им пречеше – съсредоточени един в друг, оставяха Кейт да бъде свободна, колкото си иска.
Кейт се почуди дали да не духне лилавата пеперуда – да види дали ще отлети – но свекърва º я изпревари. Влезе в стаята с чаша кафе и енергично „Добро утро“. Когато Кейт сведе отново очи, пеперудата беше изчезнала. Надигна се в леглото, а Крикет дръпна завесите и обяви:
– Големият ден настана! Хамалите идват!
Смътна паника обзе Кейт, сякаш се отърсва от кошмар, който не помни добре.
– Хамалите ли?
Крикет щракна с пръсти пред лицето º и º подаде чашата с кафето.
– Да, хамалите. Днес се местите в моята къща. Взе ли приспивателно снощи?
Не беше сънувала. Наистина се случваше. Погледна към лявата страна на леглото. Мат го нямаше. Бе готова да се закълне, че чу гласа му.
– Не. Не съм пила нищо. Знаеш го.
– Не си в настроение тази сутрин – отбеляза свекърва º. – Добре че дойдох по-рано. Събудих Девън. Облечена е и е закусила.
– Толкова рано? През първия ден от лятната ваканция? Никога не става рано през ваканцията – учуди се Кейт.
– Режимът трябва да се спазва. Така ще тръгне по-лесно на училище през есента. На тавана е. Ще я наглеждаш, нали?
Кейт усети странна топлина да се разлива по тила º, нещо, което не бе изпитвала отдавна. Почти екзотично чувство – все едно да вкусиш куркума или шафран, след като цяла година си ял пудинг. Щипе върху езика.
Беше ядосана.
Най-сетне бе будна и ядосана. Щеше да наглежда Девън, разбира се. Цяла година º готвеше, присъстваше на училищните пиеси, организираше пикници и я водеше на очен лекар. Правеше го, макар и насън. Крикет нямаше основание да подлага на съмнение способността º да се грижи за детето си.
С едно-единствено неизличимо изключение.
– Тук е пълна бъркотия – констатира Крикет, потропвайки из стаята с токчетата на обувките „Лабутен“ в тон с елегантния º черен костюм и тупираната южняшка прическа. Надникна в чекмеджетата, за да се увери, че снаха º е събрала всичко.
– Мислех, че съм ти казала да прегледаш неща-
та на тавана и да свалиш в кухнята, каквото искаш да вземеш. В противен случай ще остане на разпо-
ложение на новите собственици. Не е редно обаче да позволяваш на Девън да взима старите дрехи. Иначе ще се заинати да ги носи. Тази сутрин намерих училищната º униформа в кошчето за боклук, представи си!
Кейт остави чашата с кафето на пода до леглото. Цяла година Крикет идваше всяка сутрин да води Девън в новото º училище и винаги вареше кафе – черно като катран и противно кафе. Кейт го мразеше и вече не искаше да го пие. Беше дреболия – да остави чашата, без да е отпила нито глътка – ала очите на свекърва º проследиха движението º и тя усети приятен трепет от този първи бунтарски жест след дванайсетмесечния сън.
– През лятото º разрешавам да носи, каквото иска.
– И двете знаем отлично, че това не е уместно, особено след като се преместите в моя квартал.
– Мат също º позволяваше – отбеляза Кейт.
Устните º бяха отвикнали да произнасят името му и то прозвуча като забранена дума, като ругатня.
Крикет извърна глава при споменаването на името на сина º. Не обичаше да говори за него. Никога не го споменаваше. Държеше го вътре, в тъмницата на гръдния си кош, за да не споделя скръбта си с другиго. Дори с Кейт, която отчаяно копнееше да открие частици обич към Мат у майка му, да се утеши някак.
– Разглезила си я… Ставаш, нали? Хамалите ще пристигнат в дванайсет. Около три ще успея да си тръгна от работа. Ако онази голяма сделка не беше насрочена за днес, щях да остана да помогна. По-късно следобед ще се видим у дома. Всичко ще мине гладко. Оставих списък. Ставаш, нали? – повтори.
Кейт се изправи бавно, сякаш се опасяваше да не залитне. Почувства се странно. Мускулите º поддаваха.
Свекърва º се обърна и се взря в нея. Кейт нямаше представа какво се върти в ума º. Никога не разбираше. Свекърва º бе неразгадаема като мъртъв език.
– Вълнуваш ли се, че започваш работа в офиса ми? Утре ще отидем на фризьор да ти оформят косата. Нали?
Кейт вдигна ръка към косата си и опипа неравномерните пластове, обрамчили лицето º. Точно преди една година взе ножиците и се заключи в банята след погребението на Мат. Втренчи се в тях, неръждаемата стомана º намигна в пладнешкото слънце и тя си помисли неща, които не предполагаше, че е способна да помисли – мрачни, непростими. Ала щом вдигна ножиците, изля мъката и отчаянието си върху дългата си кафява коса. При всяко щракване на остриетата се посипваха кичури, кръжаха около нея като леки птички и падаха в кръг върху пода.
Мат обичаше косата º и тя я оставяше дълга заради него. Живееше за миговете, когато той заставаше до нея в магазина, докато подреждаха лавиците с книги, и разкопчаваше шнолата, прибрала косата º, за да се наслади на водопада, спускащ се по гърба º. Правеха ли любов, обичаше тя да е отгоре и косата º да се стели по него, галейки кожата му.
Часове по-късно Крикет я намери на пода в банята. Клекна изненадано до нея, а Кейт се разплака и я прегърна толкова силно, че ръцете º сигурно оставиха синини. Крикет º помогна да почисти местата, където се бе порязала, и подравни косата, за да не уплашат Девън. Крикет обясни ведро на внучка си, че майка º е избрала по-лесна за поддържане прическа.
След онзи ден Кейт заспа.
И спа досега.
Крикет чакаше да º отговори.
– Да – кимна тя. – Благодаря, Крикет. За всичко.
– Доскоро – помаха по-възрастната жена и се обърна. – После ще ти разкажа какви големи планове съм замислила.
Кейт се вслуша в тракането на токчетата º, отдалечаващи се по коридора.
Входната врата се отвори и затвори.
Колата на Крикет потегли.
Кейт излезе бързо от стаята, примигвайки, за да прогони съня и объркването. „Божичко – помисли си, – това е истина!“ Влезе в килера в дъното на коридора. Подвижната стълба бе подпряна на стената. Изкачи се по нея и подаде глава в помещението, осветено от тесния прозорец на покрива. Прашинки летяха около нея като пепел. Осемгодишната º дъщеря си тананикаше и ровеше в голям черен сандък с почервенели от ръждата панти. Върху капака със златни букви бе изписано името „Мерили“.
Девън бе пораснала през годината, която Кейт бе проспала. Едва сега го забеляза. Лицето º изглеждаше по-пухкаво, краката – по-дълги. Прииска º се да се втурне и да я прегърне, но дъщеря º щеше да я сметне за луда. Нали я видя снощи, когато я зави и º пожела лека нощ. За нея не бе изминала година. Девън не знаеше, че майка º е спала през цялото време.
Затова Кейт не помръдна, а постоя да º се полюбува. Девън бе най-прекрасното, неповторимо същество на света. Беше се появила на белия свят с оформен характер и отказваше да я променят. Дори не приличаше на никого от двата рода. Семейството на Мат се гордееше с гарвановочерната коса – поколения наред бяха предизвиквали завист със синкавочерните си коси, улавящи слънцето като паяжина. В рода на Кейт пък се предаваше генът на зелените очи – с наситенозелените си очи дори най-непривлекателната жена от клана на Морисови създаваше илюзия, че е красива. Девън обаче имаше руса коса и светлосини очи. Лявото се оказа мързеливо и когато навърши три, закриваха дясното с превръзка. И това º харесваше. Харесваше рошавата си руса коса. Обичаше да носи раирани блузи с панталони на точки, къси полички с чорапогащници на розови и зелени ивици и лачени оранжеви обувки. На Девън º беше все едно какво мислят другите за нея.
