- Маги, чуй ме - каза Кларънс и внимателно издърпа ръката си от нейната. - Мисля, че трябва да се помоля за теб още сега… тоест да се помолим всички. Знаеш, че те обичаме. Не ми е известно през какви трудности преминаваш в момента, но искам да знаеш, че всички сме с теб. Ако ти, Моли, Линдзи или Каби се нуждаете от нещо, просто ни кажете.
Маги си даде сметка, че нито Кларънс, нито другите присъстващи ще й повярват за демона, който й говореше. Впрочем колкото повече им разкриваше, толкова по-лошо ставаше. Трябваше да млъкне, преди да са се обадили в психиатричната клиника.
Всички се насъбраха около нея и тя им позволи да я намажат с някакво масло със сладникав аромат, донесено от Светите земи. После ги остави да се молят дълго с доброжелателното усърдие на хора, които се опитват да помогнат на Бог да разреши странния случай. И действително помогнаха. Маги почувства нещо, някаква тишина се възцари в нея и я обзе спокойна увереност, че положението щеше да се подобри, колкото и невъзможно да изглеждаше това в момента.
- Боже мой, колко е напреднало времето! Веднага трябва да откарам Каби у дома! - възкликна тя и всички се изправиха. Някои я прегърнаха, докато други се отдръпнаха тихомълком, стараейки се да прикриват страха си да не сс заразят някак със злото дори от нейните думи. Маги с поглед
I поиска извинение от Кларънс, а той великодушно се усмих-рна и я прегърна в отговор. Тя го задържа в обятията си може | би секунда повече, отколкото позволяваше приличието, но I I ьй като смяташе, че това ще е последната им прегръдка, ■искаше да й остане спомен от нея.
- Благодаря на всички за молитвите и подкрепата. - Но I не и за разбирането, добави мислено. Самата тя не се I разбираше. След време това хцеше да се превърне в забав-> на история, но засега Маги не желаеше да вижда други хора, I освен Каби и Моли. Моли щеше направо да превърти, като научи.
СЪЖИТЕЛСТВО
Трагедията е средство за добиване на житейска мъдрост, не съветник, по чиито напътствия да се живее.
РОБЪРТ КЕНЕДИ
Когато Маги и Каби спряха пред къщата, Моли ги чакаше на входната врата. Тя въпросително повдигна едната си вежда, забелязвайки липсващите токове на червените обувки на Маги. Тъй като навън беше твърде студено, за да измине разстоянието от колата до вратата боса, а и не желаеше да куцука на един ток, тя бе предпочела да отчупи, и другия. Откъснатата каишка на едната й обувка бе заместена с парче скоч от стаичката с материали за поддръжка и църквата. Роклята й бе разкъсана на две места, а косата и беше разрошена.
- Еха! Тази служба определено не е била за изпускане! ► отбеляза Моли.
- Сестро! - Маги се засмя и поклащайки глава, свали обувките, след което с боси крака отиде до кофата за бок-нук и безцеремонно ги пусна вътре. - Няма да повярваш какво стана! Ако реши, че трябва отново да стъпя в тази църква, сам Бог ще трябва да ме заведе там. Защото използвах най-мощния експлозив, за да взривя мостовете след себе си.
- Какво се случи? - попита Моли с недоверие.
- Дори аз не мога да кажа със сигурност, но след всичко, което натворих там, ще ми се да изкопая една огромна дупка с размерите на щата Тексас и да се хвърля в нея.
- Магс, не може да е толкова зле. Нещата ще се оправят, винаги има начин това да стане, повярвай ми. Но разкажи ми какво се случи. Нищо не разбирам.
- Моли… - започна Маги и погледна приятелката си в очите. Спиралата по миглите и гримът й очевидно не бяха устойчиви на сълзи. - Трябваше да видиш лицата им, когато хукнах по пътеката между редовете, точно посред „О, честит ден“, пищейки, че съм обсебена от демон. Хората се разбягаха на всички страни, отправяха молитви към Светия Дух и призоваваха Исус Христос. А после и токът на проклетата обувка, извини ме за грубата дума, се счупи и едва не убих брат Кларънс. - Маги седна и заплака, а Моли остана да стои със зяпнала уста. - Какво направих? - простена Маги. - Изплаших до смърт Кларънс… сладкия, богобо-язлив Кларънс. Вече имам агорафобия. Не мога да напускам дома си. Отсега нататък ще съм отшедничка. Просто казвай на хората, че съм се разболяла от някаква болест, която нс позволява дори посещения у дома.
- Магс! - Моли я прегърна силно и й даде хартиена кърпичка, за да почисти поне малко лицето си. - Защо не отидеш да се измиеш и да си облечеш пижамата, а аз ще ти направя лимонов коктейл. Изглежда, тази вечер няма как да минеш без лимонов коктейл. А после ще ми разкажеш всичко с подробности.
- Предложението ми харесва - отвърна Маги и бавно се изправи. - И без това имам нужда да пишкам поне час, друга причина, заради която се радвам да съм си у дома. Повярвай ми, нищо не може да се сравни с удоволствието да се изпишкаш в собствената си тоалетна.
Пак ще си имаме проблеми, помисли си Тони.
Маги прегърна приятелката си още веднъж.
- Моли, скъпа, не знам какво бих правила без теб, Каби и Линдзи. Но вие нямаше как да знаете, че ще живеете с урагана Катрина. Какви ги забърках само! Смяташ ли, че белите членове на твоята църква биха имали против една леко закръглена, но много спокойна, възпитана и скромна чернокожа жена понякога да се присламчва към тях, за да изпее някой и друг химн? Обещавам дори да пляскам в такт.
- Разбира се, че не, Маги - отговори Моли със смях. -Дори ще е добре да ги накараме да живнат малко.
Маги се отправи към своята спалня със самостоятелна баня, но в коридора я пресрещна Каби, вече облечен с пижамата със Спайдърмен. Застанал пред нея с вдигнати ръце, той изкомандва:
- Стой!
Маги спря. Подобно поведение беше нехарактерно за Каби.
- Какво има, Каби? Всичко наред ли е? - попита го тя.
Той я потупа по гърдите и се взря в очите й напрегнато.
- Tax-ни! - Отново я потупа. - Тах-ни.
- Извинявай, млади момко, понякога ми трябва известно време, за да те разбера. Малко бавно загрявам. Можеш ли да ми помогнеш с жестове?
Каби се замисли за секунда, после се усмихна широко, свали единия от чорапите си, вдигна крак във въздуха и го раздвижи.
- Кракът ти? Нещо не е наред с крака ти?
Момчето поклати глава, седна на пода, покри всички
кръсти на крака си с ръка, оставяйки навън само палеца, който вдигна към нея.
- Tax! - каза той.
- Toy9? - попита тя.
Той кимна енергично, което означаваше „да“, и се усмихна широко. После се изправи и посочи крака си, който вдигна, сгънат в коляното, и се завъртя в кръг като куче, крето търси стена, за да се облекчи.
Маги все още не схващаше. Каби се спря, сви устни замислено, след което хвана ръката й и я постави на коляното си.
- Ний10 - отговори тя вярно, след което Каби размърда палеца на крака си. - Ний-тоу, ни-то? - И тогава се досети. - Тони!… Тони ли? - попита бавно тя.
Каби ликуваше.
- Tax-ни! - възкликна той, посегна и я потупа по гърдите. - Пррр’ятел?
- Тони е твой приятел? - изрече тя бавно, поразена.
Каби кимна енергично по своя неповторим начин и потупа собствените си гърди.
- Прр’ятел.
След това той я прегърна и доволен, че е предал посланието си успешно, хукна към кухнята.
Известно време Маги остана облегната на стената. Но в крайна сметка реши да разбули тази загадка в тоалетната.
Тони, който стана свидетел на целия разговор, беше дори по-смаян от Маги. Как беше възможно това момче да е узнало за неговия преход? Сега обаче му предстоеше да се изправи пред първоначалната дилема, заради която бе предизвикал суматохата в църквата. Кой би могъл да предвиди, че едно обикновено посещение на тоалетната можеше да произведе такива неочаквани последици?
В този момент Тони си спомни съвета на Баба в трудни моменти да се „обръща“. Опита се да го направи във въображението си, но не последва нищо. Малкият танц, досети се той. За щастие успя да си го припомни и откри, че действително беше способен да се „обърне“, да се завърти така, че да гледа в полумрака зад себе си, а не през очите на Маги.
На очите му бяха необходими няколко мига, за да привикнат със сумрака. Тогава с изненада откри, че се намираше в нещо като голяма стая. Имаше чувството, че стои с гръб към прозорец, пред който гледката непрестанно се менеше. Някой преди време му беше казал, че очите са прозорци към душата на човек, и това навярно беше истина. Може би очите на Маги действително бяха прозорци, защото в момента той гледаше в душата й. Светлината от лампата в тоалетната зад гърба му хвърляше смътни сенки върху далечната стена на помещението, в което се намираше. По нея като че ли имаше окачени множество фотографии и картини, които обаче бяха твърде далеч, за да ги различи.
Реши по-късно да ги разгледа отблизо, тъй като усети, че Маги беше свършила, и отново с лек подскок се обърна напред.
Маги реши първо да премахне остатъците от грима по лицето си и започна да изпълнява автоматизираните при всяка жена рутинни действия, които неизменно завършваха с облекчението, което обзема човек, когато види лицето си чисто.
След това тя свали колието и медальона с формата на сълза и всичките си пет пръстена и ги постави в чекмеджето на тоалетната масичка. Всеки пръстен си имаше свое място. Забеляза, че една от обеците й липсваше. Вярно, тези обеци бяха с евтини диаманти, но бяха подарък от майка й - жена, прекарала целия си живот в безпаричие - и затова й бяха много скъпи. Вероятно беше паднала на килима в църквата. Първото, което щеше да направи на следващата сутрин, беше да се обади там и да помоли да я потърсят. Или поне да заръчат на чистачите да внимават за нея. В момента не можеше да направи нищо, църквата беше вече затворена и заключена. Тя се изправи, излезе от банята и се запъти към кухнята, предвкусвайки лимоновия коктейл.
