След сеанса ми бе останало достатъчно присъствие на духа, за да попитам орбите, които все още се навъртаха в полето ми, кой от тях е Уилям. Оказа се, че е един светъл орб с цвят на сьомга точно над главата ми. Животът току-що бе станал още по-странен, но нещата най-сетне започваха да се изясняват. От онова съдбовно запознаване с Уилям имахме някои много специални моменти, за които можете да прочетете в девета глава. Отначало предпочетох да споделя за орбите само с подбрани хора, които също започнаха да преживяват това явление.
Моята приятелка Пам — жена, надарена с медицинска интуиция, лечителка и шаман, бе поканена по телефона да работи с момче, което се беше разболяло след опустошенията на урагана Катрина по крайбрежието на Залива. Ще го наричам Дилън. Дилън се разболял сериозно, след като се завърнал в разрушения си квартал. Той и няколко души от семейството му се върнали в района, за да помагат на другите и да видят в какво състояние е домът им, който се оказал срутен. Докато газели из замърсените порои, семейството се натъквало на ужас след ужас. Имало цели групи плаващи трупове. Около седмица след посещението в квартала Дилън се разболял сериозно. Вдигнал висока температура и бил приет в болница. Когато състоянието му продължило да се влошава и обичайните медицински изследвания не показвали причината, един от неговите учители се свързал с Пам. Преди бурята Дилън бил съвсем здраво момче и болестта му озадачавала всички, които полагали грижи за него. Скоро той изпаднал в кома и не бил в състояние да общува по обичайните начини.
Пам установила телепатичен контакт с него и той отговорил. (До този момент й бях казала само за орбите в енергийното си поле, но не и какво представляват.) Пам усетила, че в енергийното й поле, точно пред челото й, имало орби. Когато Дилън започнал да й отговаря, тя интуитивно го попитала дали не е един от четирите орба, които усещала. Да, разбира се, че бил! Когато го запитала как общуват, той отвърнал, че когато подава послания със сърцето си, човек същевременно му позволява и да приема такива. В основни линии, когато общуваме с любов, ние отваряме всички врати, които, когато са затворени, създават пречки за интуитивната ни същност. Дилън и обяснил, че единствената причина децата да могат да пътуват и общуват по този начин е, защото имат повече чистота. Те все още са невинни и не са издигнали прегради около себе си, както правят повечето възрастни. Освен това Дилън казал, че пътуването под формата на сфера позволява на съзнанието им да минава и по най-тесните пътеки на творението, без да им се случи нищо лошо и без да се загубят.
Обяснил й, че се чувства неудобно в тялото си, тъй като то не можело да се разширява и свива, както можело да прави енергийното, преди той да дойде в този свят. По негови думи, идването на земята било въпрос на избор и всеки решавал дали иска това преживяване. Той самият предпочитал да не продължава земния си опит, тъй като не напредвал с духовните знания толкова бързо, колкото му се искало, и смятал, че ще е по-добре да се учи и преподава «отвън».
Когато лечителят се привърже твърде много към клиента, може да се стигне до нежелателни резултати. Разбира се, трябва да има искрено съчувствие, но когато се прекоси онази тънка емоционална линия, лечителят става крайно уязвим и дори може да се наруши чистотата на лечението. Особено трудно се поддържа този неутралитет, когато се работи с дете. Пам бързо се привързала към Дилън, макар като професионалист да знаела, че това не е добра идея. Загрижена, тя го попитала защо й е толкова трудно да избегне емоционалната връзка с него. Обяснението, което й дал, било чудесен урок за нея. «Досега — отговорил Дилън — ти не разбираше значението на работата си. Привързана си към нея интелектуално, а това не е истината. Трябва да се отпуснеш и да не държиш толкова на резултатите. Истинската вибрация идва от сърцето и разликата е много фина. Сега ти започваш да я виждаш».
Дилън така и не дошъл в съзнание и скоро след това си отишъл. Разговарял с нея през цялото време на прехода си. Когато Пам го попитала за неговото заминаване, той казал: «Нивото на ефекта от сегашното колективно съзнание на хората на земята върви против законите на Вселената, на цялото сътворение. Колективното съзнание е приело за своя основа емоциите. Емоциите нямат нищо общо със съзиданието или разрушението, освен когато използваш страст, за да подклаждаш намерението си да реализираш нещо. Добър пример за това е молитвата. Когато се молиш от душа и сърце, молитвите ти биват чути. Това не е всъщност емоция, то е съзидание от чиста любов. С емоциите не можеш да задържиш енергията на висшите вибрации, понеже не си в истината. Всичко, което е земно, трябва да достигне щастието. Както упражняваш тялото, така трябва да упражняваш и своята божественост».
Слисана, Пам казала на Дилън: «Ти си толкова голям!»
Той отвърнал: «В теб има равнище на съзнание, което е над емоциите и се основава на високите честоти, но ти го подминаваш с онова, което учиш. Трябва да поддържаш равновесието. Това ще промени изходящия резонанс от епифизата, която е начало на реката на живота».
Пам попитала: «Но защо избра тъкмо мен, след като има толкова много други, с които можеше да говориш?»
Дилън отговорил: «Пам, когато поиска да разбереш какво се случва с теб, ти все едно извика името си към Вселената. Мислеше си, че призоваваш Бога, но ние всички сме Бог. Мнозина от вас вече могат да ни чуват. Трябва да слушаш, защото ние можем да ти помогнем. Хората от твоя свят, които започват да се пробуждат, да си спомнят кои са, трябва просто да си припомнят. Престани да мислиш за себе си и недей да скърбиш за мен, а ликувай! Поработи върху родителите ми. Те са тези, които имат нужда от теб сега. Гледай право в орбите, които те посещават. Общуването ти с тях започва в челните лобове на мозъка ти. Ти си отворена за тях. Това не е промяна на ДНК. Твоят хармоничен отпечатък сега е като апел към всички вселени. Напускайки по този начин, аз избрах да повлияя върху цяла една общност с болестта и смъртта си. Животът се променя постоянно и всеки от засегнатите има избор как да постъпи с това преживяване. То засяга не само моето семейство, но и приятели, съседи и цялата общност. Например виж как ти повлия запознанството ти с мен».
Постепенно връзката с Дилън избледняла, защото той се отдалечавал все повече натам, където искал да бъде — и накрая изчезнал.
Сега, когато все повече от тези деца установяват контакт с мен и онези, които ги чуват, откриваме, че то става доста лесно. Процесът горе-долу се състои в това да изпратиш мисъл и да чакаш за отговор, който почти винаги идва незабавно. Осъзнатостта на тези деца е удивителна — те сякаш са настроени на вълните на всичко, навсякъде и по всяко време.
Нови орби идват и си отиват и при всеки от нас някои остават. Води ги силното желание да ни накарат да чуем онова, което имат да ни кажат, Много от тези деца са споделяли с мен, че единствената цел на живота им е да ни помогнат да си припомним за любовта, кои сме и за факта, че да бъдеш човек е нещо много повече от настоящото човечество.
Четвърта глава
Кристалните деца
Знанието, което идва от другите, не е толкова важно. Само вътрешният ви глас може да ви прошепне истината.
Кейти, Кристално дете, 6-годишна
Защо наричам някои деца Кристални? Всеки има енергийно поле, в и около тялото си, и то се свива или разширява в зависимост от преживяванията на човека. Цветовете в енергийното поле се определят от енергийната структура, която на свой ред зависи от хармоничните връзки. Цветът е честота, а честотата има звук. Посредством гравитационни връзки и енергийни модели всички тези звуци се обединяват и създават уникален облик от хармонични връзки за всеки от нас. Тези хармонични връзки са онова, което отличава всеки от нас в цялото творение. Но във всеки хармоничен облик, във всеки човек съществуват безброй комбинации от честоти.
Хармоничните връзки в Кристалните деца са доста по-различни. Те носят цветовете на пълния спектър. Ако можете да видите енергийните им полета (а аз мога!), пред очите ви ще се разкрие многообразие от енергии в цветовете на скъпоценни камъни като великолепни искрящо оцветени дъги от светлина. Вместо да се разширяват и свиват като на техните предшественици, енергийните полета на Кристалните деца извършват широки махови движения, подобно на прожекторите, които понякога виждаме да шарят в нощното небе. Представете си какво ли е да имаш способността да изследваш етера с пълен набор от честоти!
В книгата си «Пирамиди на светлината: пробуждане за новите многоизмерни реалности» (Spirit Light Resources, 2004) отбелязвам, че енергията е светлина, а светлината има памет. Ние сме изградени от енергия и следователно сме светлина. Светлината се разпространява под формата на енергия. За повечето от нас нашата енергия, нашата светлина се движи прогресивно — от честотното ниво, на което се излъчва първоначално енергията, до целия светлинен спектър в спирално движение, докато накрая се превърне в бяла, или съвършена енергия. Бялата светлина съдържа в себе си пълния спектър и е същата като енергията на Източника — на Бога, — т.е. на съвършенството.
