През последните няколко години съм получила много информация под различни форми за Децата на новото време. Работила съм с безброй малчугани и техните семейства и съм установила, че тази информация е вярна, а и самите деца го потвърждаваха. Особено миналата година ми донесе толкова много чудни открития и нови преживявания, че имаше неща, които не разбирах; все пак вече съм ги проумяла. Джеймс Туаймън направи голям принос за нашия свят, като откри, че Децата индиго общуват медиумично по линиите на вселенската мрежа. Те се свързват помежду си и с хора, които са «настроени» по този начин, където и да се намират и по всяко време. Те наистина са удивителни. Сетне Туаймън се срещна с много от децата, които общуваха с него по този начин, и свърши чудесна работа, като описа това явление за света. Също така много от Децата на новото време общуват по различен начин, който е не по-малко необикновен, но и не по-малко реален.
През лятото на 2005 г. поех ангажимента да направя презентация на едно изложение в Спокейн, щата Вашингтон. Вече бях участвала няколко последователни години на това изложение и всеки път посетителите очакваха с нетърпение презентациите ми по някои теми. Веднъж, месеци преди събитието, Учителите ми казаха, че трябва да говоря за децата. Чувствах се малко несигурна, тъй като все пак никога не се бях смятала за експерт по детските въпроси. Бях работила с много семейства, но нямах усещането, че разполагам с организирана, солидна или доказуема информация, за да се получи презентацията както трябва. Учителите обаче бяха непреклонни. В главата си чувах отново и отново: «Говори за децата». Явно нямаше да се откажат! (Когато искат от мен да направя нещо, Учителите го повтарят, докато не се съглася. Честно казано, това понякога е досадно. Научила съм се обаче, че когато са толкова настоятелни, е по-добре да ги послушам, дори когато исканията им поставят на изпитание опита или логиката ми в момента.) Обикновено, когато ме притискат така, животът ми преминава на по-горно равнище. Обогатявам се с по-задълбочено разбиране, нови идеи, добри връзки и откривам нови начини да преподавам — въобще, всякакви добри резултати. Излишно е да се съпротивлявам, тъй като и без това накрая правя каквото ми кажат и винаги се получава чудесно! И така, тогава в крайна сметка се съгласих.
Лекцията ми за децата беше обявена и резултатите бяха много добри, както в продажбите на билети, така и в броя на хората, които дойдоха на изложението, за да споделят с мен историите си. Направо не можех да мръдна от посетителите, които идваха в моя павилион и ме спираха извън него, за да ми разказват случилото се с тях, да ми задават въпроси и да изказват загрижеността си за конкретно дете. Тогава осъзнах наличието на остра нужда от информация за Децата на новото време и започнах да разбирам какво са имали предвид Учителите.
Сутринта преди лекцията една жена на име Джули се спря пред павилиона да поговори с мен и започна да ми разказва историята си. Живеела в малка общност в Монтана, работела като медицинска сестра и притежавала интуиция за болестите. Подобно на мен, често била търсена от лекари, юристи и други професионалисти, също така и от семейства, заради работата си с някои типове деца. Тя ми сподели фантастични истории за децата, с които работела, и за начина, по който ги откривала — или по-скоро те я откривали! Джули получавала «съобщения». (Определено разбирах какво има предвид!) Изведнъж чувала нещо от рода на: «Качи се в колата си и карай», и се подчинявала, без да има каквато и да било представа накъде отива. Когато стигнела на съответното място, й се «казвало» да спре, да отиде до вратата и да позвъни. Когато вратата се отваряла, тя без колебание задавала въпроса; «Има ли дете тук?» И винаги имало!
Децата повиквали Джули по телепатия.
Най-често това били деца с тежка физическа инвалидност. Не можели да говорят, а някои не чували или не виждали, така че общували по телепатичен път. С други думи, установявали контакт със съзнанието си. В един от домовете, които посетила, момченцето самодоволно й казало (по телепатия и със знаци) какво е правила до този момент през деня. Знаело с подробности всичко, което била правила, преживяла и почувствала през целия ден! В повечето случаи Джули научавала, че детето скоро ще бъде дадено в дом поради тежката си инвалидност или защото семейството не можело да му осигури нужното количество грижи. Обикновено Джули питала родителите дали може да поработи с детето и родителите или настойниците се съгласявали, защото и без това отчаяно се нуждаели от помощ.
След като разказа всичко това, тя отвори един албум и започна да ми показва снимки на децата. Повечето от тях изглеждаха напълно нормално. Това, което веднага ми привлече вниманието, бяха аномалиите в тези снимки — когато тези деца биваха фотографирани, около тях се виждаха енергийни полета на цветни орби, пълни със свещени геометрични шарки или изображения на математически формули, като например множеството на Манделброт. Отначало, когато забелязала аномалиите в снимките, Джули си помислила, че може да са резултат от проблеми в апарата или нещо във въздуха. Усещала, че е нещо много по-важно, затова започнала да експериментира с различни фотоапарати. Пробвала с дигитални, 35-милиметрови и за еднократна употреба — изобщо каквито успяла да намери — и резултатите винаги били едни и същи: орби с геометрични шарки в ярки цветове. Тези снимки обаче били много по-сложни от «обичайните» за орбите. Когато попитала децата какво е това на снимките, те й казали, че нарочно създават аномалиите! Оказало се, че орбите са целенасочени проекции на съзнанието. Когато чух това, силно се развълнувах. От години имах подозрения за орбите, но така и не успявах да докажа теорията си… до този момент.
На снимките ясно личаха орби, които бяха уникални за всяко дете, независимо кога и къде бе правена снимката. Всеки от орбите в своята сложност представляваше разпознаваемо енергийно изображение на съответното дете и аномалиите бяха последователни в цялата й колекция. Те се повтаряха на снимки, правени на различни места, докато децата и родителите или настойниците им участваха в различни дейности. Децата умишлено поставяха своите енергийни подписи. Но това не бе всичко. След първите снимки Джули и нейните приятели продължили с експериментите. Един ден завели две от момчетата (за които се знаело, че общуват по телепатия) на различни спортни събития в два противоположни края на града. Снимали ги по едно и също време. И на двете снимки имало орби, разположени по един и същи начин, с абсолютно еднакви шарки. Момчетата били хармонизирали честотите си, за да кажат нещо в картинна форма. Това не беше случайност. Трябва да призная, че бях впечатлена. Попитах Джули дали мога да покажа нейните снимки по време на лекцията си, тъй като смятах, че ще са ценно допълнение към мистерията на Новите деца. Знаех, че в цялата тази работа има нещо повече, но тогава просто не можех да напипам какво. Дойде следобедът, когато щях да изнасям лекцията. Трябваше да продължи два часа. Чудех се как ще ги запълня. Знаех ли достатъчно от срещите и разговорите си с децата и техните родители и настойници, за да се получи нещо смислено? Е, презентацията мина чудесно и осъзнах, че преживяванията ми са донесли цяло богатство от информация, което далеч надхвърли очакванията ми. След като описах основните характеристики на различните деца, поканих публиката да участва с въпроси, коментари и разкази за лични преживявания. Хората бяха много развълнувани от възможността да споделят своите въпроси и загриженост за децата, които познаваха или имаха в семействата си; бях просто изумена от тяхната отзивчивост. Не само че двата часа, които ми бяха определени, се стопиха като миг, но и накрая, когато вече нямаше как да останем в залата, още дълго дискутирахме отвън в коридора. Е, добре, извадих си поука. Чакаха ме обаче още изненади.
На другата сутрин се събудих с някакво странно усещане. Когато започнах да се обличам, като че ли не можех да пазя равновесие и постоянно се накланях надясно. Затворих очи и се отправих мислено към източника на неразположението. Прегледах си енергийните полета и онова, което открих, много ме изненада — в полето ми имаше сияен небесносин орб! Намираше се отдясно на тялото ми, малко под нивото на рамото ми. Беше наситен с толкова енергия, че усещах тежест. Нямах представа какво се случва, но смятах да разбера.
В края на деня в полето ми вече имаше четири орба, всичките отдясно и в различни цветове. Единият беше небесносин, вторият — почти с цвят на сьомга, третият — златист, а четвъртият — бледозелен. Буквално не можех да стоя изправена заради енергийната им тежест. Едва ли е необходимо да отбелязвам, че това доста ме смущаваше, но тъй като непознатите явления не са новост за мен, просто се примирих.
