Когато електромагнитните комуникации в мозъка започнат да образуват клуп, детето «засяда» в едно доста тясно поле. Мрежата от неврони в мозъка образува малък, ограничен формат, което на свой ред ограничава способността на детето да общува нормално на триизмерно равнище. Оттам и различните нива на аутизъм — леките случаи, когато детето остава сравнително контактно, но със затруднения; умерено засегнатите деца, които общуват само частично, но съзнанието им, изглежда, че присъства; и дори гениалните в определени области малчугани. С оглед на енергиите и хармонизацията, онова, което смятаме за аутизъм, в повечето случаи е просто различна подредба на хармонизиращите връзки в електромагнитните енергийни полета в мозъка, а може би и в цялото тяло.
Усещането за докосване кара много от тези така наречени деца с аутизъм да се чувстват застрашени. Това е, защото, когато бъдат докоснати от някого, те усещат всичко, което той някога е преживявал — най-дълбоките му страхове и чувства, светлото и тъмното в него. Освен това повечето деца с аутизъм не понасят да бъдат ограничавани по какъвто и да било начин, защото и така им е трудно да живеят в телата си. Част от тях дори не понасят дрехи или обувки. Пак повтарям, това не се отнася за всички деца с аутизъм, но е явление, което определено се вписва в контекста на Новите деца.
Съществува едно мнение, че живакът, който се съдържа в поставяните на децата ваксини, в околната среда и дори в морските храни, изяждани от бременните жени, допринася за нарастващия брой на деца с аутизъм. Действително повечето живак в човешкия организъм идва от морските дарове. Друг източник е наситената с живак амалгама, която зъболекарите използват за пломбиране на зъбите. С течение на времето този живак се отделя малко по малко от пломбата и попада в организма.
Научно установен факт е, че живакът е силен проводник и дори може да се използва за произвеждане на електроенергия като гориво. Когато е налице електропроводимост, се създава електромагнитно поле. Електромагнитното поле по начало е поляризирано, противоположно на това на електрическото поле, и когато електрическият ток се върти в една посока, електромагнитната енергия се върти в обратната. Тази противоположна поляризация създава равновесие и стабилност. Когато обаче и електрическото, и електромагнитното поле се завъртят в една посока, вратите на времето и пространството се отварят, преградите между нашата реалност и тази на другите светове изчезват, а гравитацията престава да съществува. Именно по този начин действа антигравитационната технология, а НЛО идват и си отиват от нашия свят. Това е и начинът, по който се постига пътуването във времето и по който човешкото съзнание работи в тази и другите реалности.
Следователно, ако в тялото има високо ниво на живак, той може да допринесе за объркване на електромагнитните връзки и модели в мозъка — откъдето пък се получават енергийните клупове и аутизмът, както и други видове аномално поведение на съзнанието и познавателната способност. Наличието на живак действително може да създаде в тялото нови електромагнитни взаимоотношения, които да променят реда на електрическите импулси и/или да ги накарат да действат по различен начин. Когато станат такива промени, детето проявява липса на някои поведенчески прояви или те са променени и бива смятано за «ненормално».
Всъщност, когато се роди дете с нови енергийни модели и по-усъвършенствана електромагнитна система, а след това в организма му попаднат токсични метали, това може като общо да засили различията в хармонизацията или функционалните отклонения и да допринесе много за промените в електрическите и електромагнитни връзки в цялото тяло. Образуват се нови енергийни взаимоотношения, а с това и цял куп нови проблеми. Наличието на токсични метали в организма лесно може да се установи с обикновени кръвни изследвания или анализ на косми — и двете могат да се поръчат чрез лекар.
Децата с нови модели на мозъчните вълни често се проявяват като синдром на дефицит на вниманието (СДВ), или синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (СХДВ). Това означава, че детето е затруднено да изпълнява една задача дълго време, да задържа вниманието си или да се съсредоточава. Истината обаче е, че Децата на новото време не мислят по същия начин като предците си. Хората обикновено разсъждават линейно, т.е. една мисъл следва логически друга и така нататък, образувайки спретната права линия. Ролята на всяка брънка от веригата на разума е да свърже една информация със следващата, докато се изгради история, която да изглежда смислена.
Мозъците на Децата на новото време работят по друг начин. Вместо да използват линейната логика, те мислят секционно. Представете си, че в мозъците на тези забележителни деца има страшно много чекмедженца, като в тях се съхраняват различни видове информация. Чекмедженцата се отварят по секции, често по много наведнъж. Резултатът може да наподобява на СДВ или СХДВ, тъй като не изглежда детето да следва някаква логика — то често скача от тема на тема, понякога със забележителна скорост. Когато мислят, Децата на новото време са способни да минават от една област в друга, разпознавайки и съхранявайки данни за по-нататъшна употреба или докато съберат достатъчно информация, която изцяло да изглежда смислена.
Поради своя нов модел на мислене и засилените си способности за усвояване на знания Децата на новото време, особено Кристалните и Звездните деца, на пръв поглед страдат от СДВ или СХДВ. Истината обаче е, че тези деца нямат нужда да обмислят дълго нещата — ако това изобщо се налага, — защото вече разполагат с информация, спретнато подредена за бъдеща употреба! Аз предпочитам да разглеждам СХДВ като способност за скоростно обработване на информация от различните измерения.
И тъй като са свободни, необременени от никакви системи от убеждения, Децата на новото време притежават вродената способност да оставят съзнанието си да се рее когато и където поискат — като същевременно те продължават да живеят в триизмерния свят!
Освен дефицит на вниманието, на Децата на новото Време много често се приписва и хиперактивност. А в тях няма нищо «хипер», освен ако не става дума за опита им. Когато е в състояние да събира и съхранява информация секционно, детето го прави със скоростта на светлината и този процес често остава незабелязан за нас. Сетне, докато всички останали се мъчат да насмогнат, използвайки по-тромавата линейна логика, детето се отегчава и започва да проявява признаци на нетърпение. Това нетърпение в много от случаите изглежда като лошо поведение. Истината обаче е, че просто няма какво да привлече интереса на детето и то просто се чуди къде да се дене. С течение на времето този тип поведение се превръща в нещо обичайно за него.
Тези деца не са с нарушени функции, те просто са различни. Ако използваме като метафора компютрите, предишните поколения хора са като ранните компютри, които все още работят под DOS. Техните процесори са в състояние да изпълняват функциите една по една, докато задачата бъде изпълнена. Този процес е логичен и линеен, той изпълнява програмата ред по ред. Децата на новото време обаче функционират като последните модели компютри — в състояние са да изпълняват по много задачи едновременно, напълно съзнателно и без нито за момент да губят нишката на всяка от задачите. Тяхната информация се обработва като чиста енергия, така че няма забавяния в процеса на комуникация. Този процес протича твърде бързо, за да бъде описан с думи. Техниката на децата им позволява да асимилират данните със свръхсветлинна скорост. За тях тази скорост е естествена. Много от тях не съзнават, че са различни; те просто функционират така, както са създадени.
Тази на пръв поглед разхвърляна дейност често остава неразбрана от учители, родители и настойници. Те смятат, че детето може би има нарушена способност за усвояване на знания или някакъв недостатък, след като не успява да следи линейната логика. Полагат се усилия то да бъде затворено в някакви социални норми и правила, ала с течение на времето тези усилия водят до още по-големи проблеми с поведението. Такива деца често изпадат от образователната система и биват определяни като проблемни. Накрая те намразват обществото, което не иска или не може да ги разбере. Те и без това се чувстват различни, тъй като осъзнатостта им далеч надхвърля представите на околните. В резултат самооценката им се влошава, появяват се поведенчески проблеми, може би дори потиснатост, и те лека-полека престават да общуват с хората, тъй като и без това никой не ги чува. Детето може да реагира отрицателно по какви ли не начини, и то само защото се чувства непризнато или ненасърчавано.
Вместо да се радваме на тяхната различност, ние им даваме лекарства, с които да лекуваме депресията и хиперактивността им — да повишаваме настроението им и да ги успокояваме. Когато им се дават медикаменти, децата стават по-тихи и кротки и като че ли вниманието им се задържа повече, но всичко това ги потиска емоционално, духовно и еволюционно. Сякаш обществото е решило, че всяко от тези деца е влак беглец и единственият начин да бъде контролиран е на линията да се издигне тухлена стена под формата на медикаменти. Когато в крайна сметка се забие в стената, влакът се разрушава — също като децата, на които се дават хапчета, за да се държат съобразно старите обществени порядки. Подобни медикаменти най-често затварят вратите към по-висшето съзнание и вместо вълнение от живота, малчуганът започва да усеща апатия. Когато са на лекарства, тези деца се нуждаят от по-малко внимание — защото са по-кротки и лесни за гледане, — но решен ли е изобщо проблемът?
