Същата вечер, когато вече бях заспала, изведнъж сънищата ми се прекъснаха и се събудих. Когато седнах в леглото, главата ми се изпълни с образи на Лорин. Отначало ми се стори, че сънувам, но после осъзнах, че седя в леглото и съм напълно будна. Явно Лорин се опитваше да ми каже нещо. Удивителното в пътуванията извън тялото е, че при тях понятията за време и място не съществуват, следователно за Лорин нямаше никакво значение, че е посред нощ. Любимата й певица беше Лиан Раймс, а най-голямото й желание — да танцува радостно като балерина, без ограниченията на тялото. Напълно будна, аз буквално видях нейния танц в съзнанието си. Беше облечена като балерина, стоеше на палци и движеше грациозно ръце, сякаш бяха леки като крила, и пореха въздуха около нея, докато тя се въртеше и скачаше. Във видението, което Лорин ми изпрати, навсякъде имаше огледала и в която и посока да погледнех, виждах отражения на прекрасната й същност, която летеше в танца, неспирана от нищо. Засмях се, развълнувана от прелестното изпълнение. Ето още едно прекрасно създание с чувство за хумор! Когато Лорин и майка й дойдоха при мен на другия ден, подкачих малката за среднощното й посещение. Тя повдигна вежди («Да!») и се усмихна. През целия уикенд, докато вършех различни неща, току ме прекъсваха телепатични съобщения, че трябва да отида «тук» или «там». И всеки път, когато спонтанно се подчинявах, се натъквах на — познайте кого? — Лорин! Това дори се превърна в нещо като шега между майка й и мен. Прекарахме си страхотно.
По-късно, в разговор с Карън, майката на Лорин, стана дума за даровитостта на момиченцето и способността й да привлича хората към себе си. Тя излъчва невероятна любов и е прелестна, независимо от недъзите си. Карън сподели, че най-трудното в това да си родител на такова изключително надарено дете е да смелиш някак мисълта, че трябва да я гледаш толкова безпомощна физически. Обаче само външността, физическите й функции бяха засегнати. Отвътре бе съвършена, стига хората да можеха да го разберат.
По-късно Карън ми описа някои от необикновените видове въздействие, които Лорин оказвала върху околните. Например след срещата си с нея трима души спонтанно спрели цигарите и повече никога не се върнали към тях. Никой от тях нямал подобни намерения, преди да се запознае с нея. Лорин като че ли притежава вродена способност да общува и да задейства някои видове изцелителни процеси в хората.
От деца като Лорин можем да си извадим голяма поука. Често се натъкваме на хора и обстоятелства, които не се вписват в разбиранията ни за «нормално». Тогава инстинктивната ни реакция е по-скоро на отвращение и страх, тъй като от малки сме възпитавани да мислим, че различното трябва да ни плаши. Малцина от нас притежават умението да се чувстват удобно покрай такива хора. А дарбите на нашите изключителни деца са невероятни. Нека не пропускаме да ги забележим!
(Б.а.: Тази история несъмнено ще постави на изпитание усещането за реалност на читателя, защото е крайно необикновена. Тъкмо заради тази нейна уникалност я включих тук. Децата на новото време никога не ще престанат да ни удивляват!)
Уникалността на Децата на новото време се простира отвъд времето и пространството, в реалности, които са непознати за повечето от нас. Тази им способност да прекосяват с лекота времето и пространството е съвсем реална и страшно интересна. Тя изисква да оставим за момент всичко, което знаем за реалността — и в това няма нищо лошо. Имаме много да научим от нашите Красиви мълчаливци.
Няколко седмици след като се запознах с Лорин и Карън в Аризона, отидох в Минесота за частно събиране на работещите със силата на светлината. Цялото пътуване беше вълшебно от самото начало. Нашата домакиня Нанси ми изпрати електронно писмо, в което ме молеше да участвам в частна церемония при горното течение на р. Мисисипи, близо до езерото Итаска. Моментът бе особено подходящ — веднага след като ураганът Катрина беше опустошил крайбрежието на Залива. Нанси уреди самолетни билети за мен и съпруга ми и тръгнахме на път. Не се познавах лично с Нанси, просто предположих, че подобно на мнозина други, които ми пишеха по електронната поща, знаеше за мен от моя бюлетин. Не зная какво ме накара да приема поканата й.
На сутринта след нашето пристигане чух как някой я пита как е успяла да събере такава звездна група от хора. Нанси отвърна нещо от рода, че било нейна работа да събира «семейството». После обясни, че идеята й за това събиране през уикенда била да се отдадем на лечение и възстановяване, така че да се върнем достатъчно освежени, за да продължим да споделяме дарбите си с хората. Докато другите се събираха за закуска, отидох при нея и я попитах дали е в списъка за автоматично изпращане на моя бюлетин. Тя отговори, че не е. Започваше да ме гложди любопитство. Оказа се, че интуицията й подсказала да се свърже с мен. Макар да знаех, че има и още нещо, не ми беше ясно какво ще е то, но не настоявах повече.
От години пиша и говоря за онова, което наричам езика на светлината. Това е концептуален език, който представлява мощна сила за изцеление и предаване на знания, тъй като е чиста енергия. Езикът на светлината се състои от живи символи, в които се съдържат цели учения на много равнища. На моменти дори се улавям, че мисля на този език. Често съм се чувствала самотна в тази си способност; все пак с годините открих и други, които я владеят. Напоследък срещам и хора, които започват да го усвояват.
Същата сутрин на масата за закуска се запознах с вожда Златния орел (известен още като Изправения лос) от сиуксите лакота и неговата красива съпруга Мария. Двамата със Златния орел веднага усетихме взаимна симпатия и се впуснахме в разговор, който в крайна сметка премина в символи. Докато си бъбрехме, стана ясно, че вождът е доста запознат с тях. Попитах го развълнувано: «И ти ли разбираш символите?»
Без да каже и дума, той стана от стола, отиде до пикапа си и ми донесе цяла тетрадка, пълна със символите, с които бях работила от години. Включих си лаптопа и започнах да му показвам тестето карти, което бях създала, разбира се, символите. Колко развълнувани бяхме, че сме се намерили! Разговаряхме надълго и нашироко за преводите си и за различията в разположението и посоката, които променят Значението на символите. (Повече за живите символи може да се намери в Евангелието на истината от ръкописите, намерени в Наг Хамади. Тези древни документи, открити през 40-те години на миналия век, са били в глинени съдове, скрити в една пещера в Наг Хамади, досами Червено море. Те очевидно са част от гностическа библиотека, считана по онова време за еретическа, така че са останали скрити в продължение на 2000 години.)
На следващия ден Бени Льобо (известен още като Синия гръм), друго прекрасно и сърдечно духовно същество, сглоби още парченца от мозайката. (Бени е от племето на шошоните и прекарва повечето си време в изпълняване на церемонии, основаващи се на енергийната решетка и свещените места, за да лекува Земята. Когато се свързва със свещените мрежи, Бени може да лекува и водата — отдавна пресъхнали извори потичат отново и не спират дълго след като Бени си отиде. Където пък е имало суша, след неговата намеса дъждовете и влажността се увеличават.) Двамата с Бени се заприказвахме и скоро разговорът мина на темата за символите. Някак не се изненадах, че и Бени знае за тях. По някое време към разговора се присъедини и вождът, а Нанси се навърташе наоколо със заслужена самодоволна усмивка на лицето. Бързо започваше да ми се изяснява защо някои от нас са на това събиране.
Заразправях на Бени и вожда за Уилям, за това как общува по телепатия с мен, както и за другите деца, които се свързваха с мен. Уилям ми беше казал, че и той знае за символите, така че описах някои от преживяванията си с него. Нанси ме дочу как разказвам, че Уилям не говори физически, завтече се към мен и ме хвана за лакътя. Заговори толкова трескаво, че едва успявах да я разбера. «Трябва да дойдеш да видиш това! Мислех си, че детето наистина е много будно, щом е могло да го направи, но сега разбирам. Виж! Купих го от една изложба на занаятите — щандът беше на дядо му!» Нанси явно бе страшно развълнувана. «Дядото каза, че детето още не можело да говори, само рисувало тези символи. Като че ли не му се говореше много за това; явно му беше неудобно. Предположих, че детето е много мъничко, но сега разбирам, че май съм разбрала погрешно дядото».
При тези думи протегна ръка към единия край на кухненския си бюфет и взе едно удивително керамично изделие. Приличаше на чинийка, украсена с концентрични кръгове от символи по краищата — като символите от всеки кръг бяха различни, — а в средата имаше спирална шарка. Още щом зърнах чинийката, орбите на децата в енергийното ми поле забърбориха едновременно. Бяха много възбудени. Казаха ми, че момчето е крайно объркано и можем да му помогнем. Господи, с всеки изминал ден животът ми става все по-странен и вълнуващ!
