Стори му се забавна мисълта, че сега самият той би трябвало да е обект на тогавашното си боязливо възхищение и той надълго и широко си представяше какво би казал на онова момче, лежало по цели часове точно тук, как би му казал, че загадката на света на възрастните не е никаква загадка, а е само несигурен навик да се пази достойнството, може би роден от представите на юношеството, а може би просто оправдание за понамаляла жизненост, или пък удобен щит, с който човек може да отблъсква света от себе си. И всъщност колко ненужно бе да се тревожи това малко момче. Положението да си „пораснал“ бе съпроводено с не по-малко тревоги, и не по-малко безсмислени, от детството.
След малко осъзна, че дочува забързани удари на чук и ръмженето на камиони. Опита се да пренебрегне това звуково нашествие, но то настоятелно увеличаваше силата си и накрая събуди любопитството му. Какво ставаше в околността?
Стана и ияптппшя през върбите, забеляза наполовина издигната стена. Какво ли беше това? Излезе от укрити ето си и стреснато видя двеста или повече работници да носят материали, да забиват пирони, да зидат тухла по тухла с бързина, пятшта ваша дгидтпнитунпгггнятдргргя Заиу дът растеше пред очите му, с д вора, реэе£Воарите, купчините греди, портала и всичко останало! Но какво е това фантастично бързане! Тон приближи още и забеляза как работниците хвърляха по някой поглед към него. Щом го забележеха, хората придобиваха някак объркано изражение. Един техник се разпсува и ги пришпори да работят. И след минута заводът беше готов. Работниците припряно потънаха във вратите му и се върнаха с кутии и пакети с храня, но след мш техникът пак се развика, сякаш правеха нещо лошо, работниците пак бьрзешксм влязоха, разнесоха се гръмките звуци на работещи машини и ревът на изпускана през клапаните паря Чяшутът заработи с гтъгиа сила. Върбите бяха изчезвали. Вчерашното поточе вече беше бетониран водоизточник!
Замаян, Лоури обърна гръб и бързо закрачи обратно към града. Тези събития така го разстроиха, че започна да му прилошава. Как беше възможно появата му така да влияе на ставащото около него?
Когато влезе в града, светът все така го очакваше. Хората стояха вдървено, докато той ги видеше и тогава се задвижваха, точно като кукли на сцена.
У него се зароди попозрение и тон неочаквано тръгна в друга посока. А какво ставаше с всички тези къщи?
Какво ставаше с тях?
Извървя половин квартал, където никога преди не беше идвал и внезапно тръгна по пътеката в р.дин двор.
Точно както очакваше. Тези къщи имаха фасади, но нищо друго зад тях! Бяха фалшиви!
Продължи нататък, някъде хора правеха закъснели опити да довършат фалшивите фасади и да добавят към тях другите фалшиви стени, но работеха объркало и неловко, изглежда появата и присъствието на Лоури караше коленете им да омекват.
А какво ще открие на главната улица? Никога не беше влизал в много от магазините. Чувстваше, че трябва да довърши докрай тази проверка и забърза натам, без да обръща внимание на въздействието, което оказваше върху тези кукли.
Наближаваше главната улица, но малко преди да завие зад ъгъла, достигна го пронизан от ужас глас:
- Джим! Джим! Джим! О Господи! Джим!
Изскочи на улицата и спря потресен. Всичко наоколо беше покрито с привидно мъртви хора. Лежаха върху воланите на колите и в канавките. Облягаха се вцепенено по витрините на магазините. Полицаят-регулировчик се беше отпуснал като парцал върху своя подиум. Два коня лежаха, както бяха впрегнати, а фермерът се беше свлякъл от капрата, долната му челюст висеше като на труп. И през този хаотично нахвърлян килим от кукли тичаше Мери. Беше без шапка, с разрошена коса, очите й широко отворени от непоносим страх.
Той я повика и тя едва не падна от радост. Хълцайки, с протегнати напред ръце тя се хвърли на врата му и зарови в гърдите му обляното си в сълзи лице.
- Джим! - ридаеше тя. - О Господи! Джим!
Той нежно приглади косата й, докато гледаше улицата да се съживява и да се връща към дребната си суета, с която беше свикнал. Полицаят наду свирката си, конете скочиха и дръпнаха напред, фермерът задъв-ка и шло. Купувачи и продавачи купуваха и продаваха, нямаше нищо сбъркано по цялата улица. Но Джим знаеше, че ако погледне назад, хората, които сега го подминаваха, пак ще са спрели отпуснато, защото никой не дърпа конците на марионетките.
Позната фигура бодро крачеше към тях. Томи въртеше в ръката си тънък черен бастун, шапката му се беше капнала назад, на красивото му лице беше застинала обичайната ехидна гримаса. Той ги позна и спря.
- Здравей, Джим! - И после, загрижено: - Случило ли се е нещо с Мери?
- Ти знаеш какво се е случило с Мери, Том Уилямс.
Томи го погледпа неразбиращо.
- Нещо не схващам, старче.
- Не че не би искал - Джим студено се усмихна на сарказма си. - До гуша му дойде от това.
- От какво?
- Ти взе нещо от мен. Искам си го. Както виждаш, зная какво си направил.
-Е, и?
- Искам да ми върнеш тази част от моето аз.
- Обвиняваш ме…
- Че си крадец.
- И какво?
- Докато бях цял, всичко вървеше добре в този свят. А сега тази част от мен липсва…
Томи се разсмя развеселен.
- Значи светна ти пред очите, а?
- Том Уилямс, аз ще поправя това или ще свърша с тебе.
Смехът на Томи сякаш се чупеше, той завъртя бастуна с явното желание да го използва за удар.
- И какво те прави толкова важен?
- Нито зная, нито ме интересува. Моето си е мое. Върни ми тази моя част, Том Уилямс.
- И да загубя от себе си? - усмихна се Томи.
- Моето си е мое - настоя Лоури.
- Вярвам в едно по-комунистическо отношение към проблема - каза Томи. - Представяш ли си, аз искам тази част от тебе и със сигурност възнамерявам да я задържа.
Сега вече вампирските зъби в ъглите на устата му личаха ясно.
Лоури отстрани Мери. Пресегна се, сграбчи палтото на Томи и го придърпа към себе си. Томи някак се измъкна от ръцете му и на свой ред замахна силно с бастуна. За миг светът около Лоури се превърна в черно мастило. Но успя да се изправи, за да се хвърли към гърлото на Томи. И отново бастунът го повали. Той зашеметено се подпря на ръце и колене, опитваше се да проясни замъглените си сетива. Бастунът го удари още веднъж, усети сблъсъка на бузата си с плочите на тротоара.
След малко едно лице доближи неговото, лице, от което стърчаха жълти вампирски зъби. Болезнена слабост, сякаш губеше кръв, го прикова към тротоара.
Томи се изправи, а Лоури откри, че не може да помръдне. Томи изглеждаше двойно по-голям и силен отпреди.
Мери дълго гледаше Томи, изражението на лицето й бавно се променяше от изумление до доволно съгласие. И Лоури разбра защо е така. И тя не беше нищо, освен кукла, по-оживена от останалите, защото е била по-близо до източника на сила. А когато Томи отне част от него, тя започна да се раздвоява между тях, защото всеки от двамата можеше да й вдъхне живот. И сега, когато Томи притежаваше „всеобщността“, не
можеше да има съмнение кого ще последва тя.
Тя дори не погледна Лоури, проснат на тротоара. Погледна нагоре в лицето на Томи и се усмихна нежно. Томи й отвърна с усмивка и хванати под ръка, те се отдалечиха.
Лоури извика след тях, но те не се обърнаха:Изчезнаха зад ъгъла.
Тогава улицата взе да се запъва и да спира. Постепенно и не докрай. Тук-там някоя кукла потрепваше. Тук-там някоя уста беззвучно се отваряше. Ужасеният Лоури само гледаше тази сцена.
За него светът беше почти мъртъв!
Тялото му тежеше толкова, че трудно би паправил и едно движение. Но знаеше - трябва да ги преследва, трябва да ги намери, да си върне жизнената сила, която му откраднаха. Да живее само с частица от нея, в свят на полутрупове, би означавало лудост!
А Мери!
Как можа… Но нали тя беше само кукла. Кукла като всички други. Не е нейна випата. За всичко е виновен Томи. Томи, когото смяташе за свой приятел!
Беше почти агония да пълзи, но продължаваше, сантиметър по сантиметър, пречеха му телата, лежащи в ярката слънчева светлина. Усещаше все по-сил-ната горещина. И огромна умора. Ако си почине малко, може би ще събере сили. В един двор видя храст с гъста сянка и в пълзя в хладината. Само малко да си почине, а после ще открие Томи и Мери!
ГЛАВА ОСМА
Събуди се малко преди здрачаване. Усещаше се схванат, беше му станало студено. Не можа веднага да си припомни какво се беше случило, изправи се на колене със съзнанието, че трябва нещо да направи, но не беше в състояние да го определи. Що за летаргия! Дали бе засегнала и мозъка му?
Но не, всичко беше наред с мозъка му. Да! Томи и’ Мери и светът на привидно мъртвите!
Тази почивка наистина му помогна чудесно. А може би…
Огледа се през клоните на храстите. По улицата ходеха хора, съвсем очевидно беше, че Томи би трябвало да е някъде наоколо и Лоури получаваше част от силата като другите кукли. Може би това ще му помогне! Ако успее да се доближи до Томи, самото въздействие на Томи ще го подкрепя и е възможно да спечели загубеното.
