- Замълчи! - изрева Тони.
Его застина, на един крак и с ръце на хълбоците.
- Та нали това съм правил винаги досега - каквото поискам - и не мога да кажа, че съм бил свободен. - Гневът на Тони все повече нарастваше. - Цялата ми „свобода“ се изразяваше в това да наранявам хората и да изграждам стени около сърцето си, докато спра да чувствам каквото и да било. Това ли наричаш свобода?
- Е… - Его свали ръце и постави и другия си крак на земята. - Свободата винаги си има цена. - Той удължи последната сричка и я остави да отекне в каменния зид, преди да продължи: - Господин Спенсър, да надникнем в историята. Тя свидетелства, че винаги едни е трябвало да умрат, за да могат други да бъдат свободни. Нито едно правителство и държава на вашата планета не са били установени без необходимото кръвопролитие. Когато войната е неизбежна и оправдана, мирът се превръща в грях и ако това е вярно за формите на държавно управление, трябва да е валидно и за вътрешния живот на всеки отделен индивид. - Тони чувстваше, че логиката на Его е покварена и изопачена, но не можеше да открие проблема в нея. Его долови несигурността му и побърза да продължи: - Да се върнем към Исус, господин Спенсър. За вашата свобода той е жертвал всичко! Освободил ви е с цената на собствения си живот. Отишъл е при Бог и плачейки, го е помолил… - Его отново зае театрална поза, вдигна лице към небето и със затворени очи и молитвен тон продължи: - Скъпи Бог, излей целия Си гняв, цялото негодувание към Своето порочно и пакостливо творение и безбройните му отвратителни деяния, излей справедливата Си свещена ярост върху мен. Нека аз понеса Твоята жестокост. Изгори мен, вместо тях, със Своя вечен огън, съсечи мен, вместо тях, с острието на божествената Си справедливост. - Его склони глава, сякаш в примирено очакване тя да бъде отделена от тялото му.
След като последните му думи отзвучаха в пространството, настана тишина.
- Кажи ми - наруши тишината след малко Тони с по-уверен глас, но вече и с по-мек тон, - имало ли е това желания резултат?
Его се сепна от унеса, в който бе изпаднал. Не бе очаквал подобен въпрос.
- Сериозно, имало ли е това ефект? Понесъл ли е Исус, така да се каже, „успешно“ гнева на Бог? Имала ли е резултат неговата жертва?
- Разбира се, че е имала резултат, все пак става дума за Исус - увери го Его, но сякаш не бе напълно убеден в думите си.
Тони не се отказа.
- Значи Бог е излял целия си гняв, всичката си ярост върху Исус, вместо върху човеците, и така е получил удовлетворение навеки? Това ли твърдиш?
- Именно… Всъщност не точно. Въпросът ви е отличен, господин Спенсър, много труден въпрос. Трябва да се гордеете, че сте способен да измислите толкова гениален въпрос.
Той печелеше време и Тони го знаеше.
- Е?
Его взе да пристъпва неспокойно от крак на крак.
- Ето как трябва да гледате на нещата, господин Спенсър, и имайте предвид, че не бих се заел да обяснявам това на всекиго. Онова, което ще ви кажа, е поверително и спада по-скоро към категорията на предположенията, които е най-добре да не се огласяват, но то ще е нашата малка тайна. Виждате ли, истината за Бог е малко трудна за приемане. Неговото творение - Той посочи с ръка Тони. - е отказало да му се подчинява. В резултат на това гневът се е превърнал в постоянна черта на Божията същност. Гневът е своеобразен вечен огън, необходимо зло, ако щете, който не спира да изгаря в пламъците си всеки и всичко, което не приеме и усвои стореното от Исус. Следвате ли мисълта ми? - Той повдигна едната си вежда, очаквайки потвърждението на Тони. - Както и да е, трябва да запомните, че единствената константа в същността на Бог е Неговият гняв, справедливата Му ярост, която Той вече е излял върху Исус. Затова, ако желаете да избегнете яростта на Бог, трябва да станете като Исус, да пожертвате сегашния си живот и да заживеете както е живял Исус, праведно и чисто. „Бъдете свети, понеже Аз съм свет“11… Писано е в Библията.
- В такъв случай… — Тони огледа сухата земя под краката си. - …няма надежда за човек като мен. Това е смисълът на твоите думи. Защото аз не съм способен да живея праведно и чисто като Исус.
- Не, не, това не е истина, господин Спенсър. Винаги има надежда, особено за човек, който полага усилия като вас, който е специален като вас. Просто липсва сигурност, това е всичко.
- Тогава искаш да кажеш, че връзката с Бог е само блян, нищо реално, просто възможност?
- Моля ви, не подценявайте бляновете. Почти всичко във вашия свят води началото си от бляна, господин Спенсър. Не подценявайте и самия себе си. В своите блянове, в своите надежди вие ставате твърде подобен на Бог.
- Защото Бог така обичал света… - опита се да го предизвика Тони с част от стих, който бе запомнил отнякъде.
Его театрално сведе поглед към земята.
- Толкова е тъжно, нали? - каза той и поклати глава.
- Тъжно ли? - възрази Тони. - Не е тъжно. Ако е истина, това е най-прекрасното нещо, което съм чувал! Бог обича света! Това означава, че обича и онези, които обитават света. Бог обича и мен! Това прозрение възпламени гнева му, който обгърна Его като лумнал огън. - Знаеш ли какво? Не ме е грижа какво желаеш ти. Ти си лъжец, а лъжците са демони…
- Шшшт! - изшътка Его, който бързо възвърна самооб ладанието си и се усмихна широко. - Господин Спенсър, тук избягваме да използваме тази дума. Тя е понятие от старата митология. Мога да. ви уверя, че ние не сме от онези грозни, омразни и окаяни създания! Изпратени сме тук. за да помагаме. Ние сме духове - пратеници на Бог, които милостиво напътстват и осветляват пътя. Натоварени сме със задачата да направим пътуването ви по-леко и да ви отведем до истината.
- Шайка лъжци, това сте вие! Какво право има изобщо който и да е от вас да бъде тук? Настоявам да узная по чия воля сте тук?
- По твоята! - прозвуча гръмлив глас от една от постройките, най-внушителната в поселището. Стреснат, Тони отстъпи крачка назад, в същия момент вратата на сградата се отвори и оттам излезе огромен мъж. Разнесе се миризма на гнили отпадъци и сяра. Тони онемя, изправил се лице в лице с… със себе си, но в уголемен размер. Другият се извисяваше много над него, беше с ръст поне три метра. Изглеждаше напълно идентичен, като негово огледално отражение, но когато се взря, Тони откри разлики в някои детайли. Ръцете и ушите на гиганта бяха по-големи в съотношение с тялото, отколкото при Тони, докато очите бяха твърде малки и несиметрично разположени. Устата му беше много широка, а усмивката - крива. Държеше се властно и самоуверено.
- Сошо - промърмори на гиганта Баба, която все още стоеше близо до Тони. - Уакипаджан!
По тона й личеше, че това не бяха ласкави думи. Тони бе благодарен заради присъствието й, което донякъде уталожи уплахата му.
- А ти пък кой си? - попита го Тони.
- Хайде, хайде, господин Спенсър - засмя се гигантът и скръсти ръце на широките си гърди. - Със сигурност ме познаваш. Аз съм твоят по-висш Аз, всичко, което се надяваше и желаеше да бъдеш. Самият ти, с помощта на неколцина от твоите благодетели, ме създаде. Хранеше ме, обличаше ме и с времето израснах по-силен, отколкото си беше представял, а сега аз моделирам теб. Първо ти беше мой създател, зачена ме в най-дълбоките кътчета на твоите потребности, и ти бях длъжник. Но аз бях прилежен и работлив и ти се отплатих многократно. И вече не се нуждая от теб, за да съществувам. Защото съм по-силен от теб!
- Тогава се махай! Щом повече не се нуждаеш от мен, за да съществуваш, стягай си багажа и изчезвай… Не забравяй да вземеш със себе си и своите приятелчета.
- О, не мога да направя това, господин Спенсър - засмя се големият Токи. - Това е моята земя, върху нея съм се трудил цял живот. Ти може да постави началото, но аз изградих всичко върху нея. Преди много време сам ни разреши да се заселим тук, отстъпи ни унаследеното си право, а в замяна получи безопасност и сигурност. Сега ти се нуждаеш от нас.
- Безопасност и сигурност? - възкликна недоумяващо Тони. - Това някаква извратена шега ли е? Никога не съм имал никое от двете.
- Ах, господин Спенсър, не това е главното - отвърна другият с монотонен, почти хипнотизиращ глас. - Никога не е имало значение дали действително си разполагал с реална безопасност и сигурност, а дали си вярвал в това. Притежаваш удивителната способност да създаваш реалност от страдание и мечти, надежди и отчаяние, да призовеш от дълбините си бога, който всъщност си. Ние просто те напътствахме, шепнехме ти онова, което имаше нужда да чуеш, за да реализираш потенциала си и да създадеш фантазия, която да ти помага да управляваш своя свят. Оцеля в този жесток и безсърдечен свят именно благодарение на мен.
- Но… - понечи да възрази Тони.
- Антъни, ако не бях аз - прекъсна го големият Тони и направи крачка към малкия, - ти щеше да си мъртъв. Аз спасих нищожния ти живот. Когато искаше да сложиш край на съществуването си, аз те придумах да продължиш да живееш. Ти си мой! Без мен не можеш да направиш нищо.
