Двамата бяха забавили крачка, тъй като пътеката се стесняваше, завоите й ставаха все повече и я накъсваха големи камъни и подаващи се на повърхността дървесни корени. От известно време във въздуха се долавяше някаква засилваща се неприятна миризма, която вече се бе превърнала в почти непоносима смрад. Тони сбърчи нос.
- Пфу, каква е тази воня? Мирише ми на…
- Смет? Защото именно на това се дължи вонята - отвърна Джак. - Съседите ти не са от най-големите чистници и оставят отпадъците си навсякъде. Отказват да ги изгарят. Погледни!
Стотина метра надолу по пътеката Тони видя две големи фигури, които бавно ги приближаваха. Джак вдигна ръка и Тони спря.
- Време е да се разделим, Антъяи. Не съм убеден, че отново ще се видим в междинното времепространство, но със сигурност ще се срещаме често в отвъдния свят.
- Оставяш ли ме? Ами съседите? Мислех, че ти ще ме запознаеш с тях.
- Казах, че ще те отведа, за да се срещнеш с тях. Не е нужно някой да ви представя един на друг. - Гласът на Джак Оеше любезен и топъл, но той с лукава усмивка добави следното: - Аз не съм от любимците на твоите съседи и ако се появим заедно, ще причиним повече объркване, отколкото ако си сам.
- Обърканият, както обикновено, съм аз - отбеляза Тони. - Отново не разбирам.
- Няма нужда да разбираш, момчето ми. Просто помни, че никога не си сам. Имаш всичко, от което се нуждаеш в момента.
Джак притисна Тони силно в обятията си и леко, почти неусетно, го целуна по бузата, както баща би целунал скъпия си син.
Тони започна да се плъзга.
СЮЖЕТЪТ СЕ УСЛОЖНЯВА
Истинските приятели забиват ножа в гърдите ти.
ОСКАР УАЙЛД
?Тони гледаше през очите на Маги, която пък през кухненския прозорец наблюдаваше двамата мъже, които слязоха от един линкълн, спрял пред къщата.
- Маги? - обади се Тони. - Какво става?
- Тони! - изписка Маги. - Благодаря на Всевишния, че си тук. Къде беше? Но това сега няма значение, тук назрява беда с огромни мащаби. Видя ли кой слезе от автомобила отпред, видя ли?
Тони почувства как нейното вълнение нахлува в него като приливна вълна, но успя да се съсредоточи върху двамата отвън, които в момента разговаряха на тротоара и от време на време поглеждаха към къщата на Маги. Изведнъж Тони разпозна единия.
- Старейшина Кларънс е ченге? Не си ми казвала, че е ченге.
- Да, Кларънс е полицай. Но защо да ти казвам? Струваш ми се напрегнат, да не би да си направил нещо незаконно?
- Не! - отвърна Тони. - Просто не очаквах да е полицай.
- Хайде, хайде! - възкликна Маги. - Ти ще ми говориш ча неочаквани неща. О, боже, идват насам! Бързо, направи нещо!
Тони нямаше идея защо Маги се беше притеснила така. Разтревожен от тона й, при нормални обстоятелства той би потърсил къде да се скрие, което обаче в сегашната ситуация беше абсурдно и смешно. И той се засмя. Маги се втурна в коридора и панически започна да си слага грим и червило. Тони, неспособен да се овладее, започна през смях да я съветва къде и как да ги поставя. Полагайки неимоверни усилия, той постепенно успя да потуши смеха си, но едва притихнал, отново се разхихика. Маги погледна гневно в огледалото. Ако погледите бяха способни да убиват, Тони щеше да бъде умъртвен на момента.
Звънецът на входната врата прозвуча.
- Защо си се паникьосала така? - попита Тони.
- Пред вратата е Кларънс - прошепна тя на огледалото, оправяйки последния непослушен кичур от косата си, - последният човек, когото исках да видя днес, като се изключи другият с него.
- По-възрастният бял мъж с Библията в ръка ли? Кой е той?
- Пастор Хорас Скор, ето кой. Стига да се сетя, ще ти разкажа за него по-късно - добави тя с лека усмивка, която поуспокои Тони.
Входният звънец прозвуча втори път.
- Подобре отвори. Вероятно са те видели на прозореца, а и колата ти е паркирана отвън. Между другото как направи тази драскотина на задния кал…
- Не е сега моментът да ти обяснявам, Тони - сряза го тя. - Ррр, можеш да си голям дразнител. - Маги изглади гънките на роклята си за пореден път, отиде до входната врата и я отвори. - А! Ама това не е ли пастор Скор. Каква приятна изненада! И старейшина Уолкър! Радвам се да ви видя отново толкова скоро… след… ъм, тъкмо се готвех да излизам…
- Трябва да поговорим с вас - каза пасторът.
- Но… ако желаете да изпием по чаша кафе или чай, с удоволствие ще отделя няколко минути. Заповядайте.
Тя отстъпи и възрастният мъж влезе, последван от Кларънс, в очите на когото се четеше извинение, докато в ъгълчетата на устата му играеше едва забележима усмивка. Маги беше притеснена, но положи усилие да се усмихне и поведе гостите към всекидневната. Пасторът и старейшината се настаниха, първият скован и строг, а вторият спокоен и отпуснат.
- Брей, че важен го раздава старият Хари! - отбеляза Тони.
Маги прочисти гърлото си, повече като предупреждение към Тони, отколкото от необходимост.
- Извинете ме. Мога ли да ви предложа, господа, по чаша кафе или чай?
- За мен нищо - отказа пасторът сухо.
- Бих желал чаша вода, Маги, ако не те затруднява.
Пасторът хвърли на старейшината кос поглед, с който
като че ли искаше да му напомни, че посещението им е официално и приятелските обръщения не бяха уместни.
- Не ме затруднява. Само секунда. - Маги се обърна и влезе в кухнята. Там тя прошепна: - Тони, трябва да млъкнеш… много ме разсейваш. И името на пастора е Хорас. За теб е пастор Скор!
- Но той е…
- Шшшт! Не искам да чуя и една дума повече от теб, разбра ли ме?
- Да, госпожо! Разбрах те, каза го достатъчно ясно и високо. Тони се оттегля, няма да чуеш и дума повече от него.
- Благодаря!
Маги се върна във всекидневната, прекъсвайки тихия разговор на двамата си гости. Подаде чаша вода на старейшината, който й благодари с кимване. После седна срещу двамата, които чувстваше като свои инквизитори.
- Госпожо Сондърс… - започна пасторът.
- Всъщност госпожица Сондърс - поправи го Маги. - Не съм омъжена. - Тя не можа да се сдържи и се усмихна на
Кларънс, след което й се прииска да можеше да се ритне отзад.
- Разбира се. Госпожице Сондърс, както знаете, аз съм пастор Скор, един от главните пастори в църквата, която посещавате от… колко време вече? Шест, седем месеца?
- Две години и половина - уточни Маги.
- О, наистина? Как лети времето - отвърна пасторът. - В такъв случай съжалявам, че не сме се срещали преди, при по-благоприятни обстоятелства, но след снощните… хм, събития…
- Ах, относно това… - Маги се пресегна и потупа пастора по коляното, при което той тутакси се помести по-назад в креслото си, за да не може Маги повече да го достига. Сякаш беше заразно болна. - То беше едно голямо недоразумение. Виждате ли, напоследък съм под огромен стрес, знаете какво се случва с Линдзи, и снощи цялото натрупано напрежение изби, за което много съжалявам… - Тя знаеше, че не е много убедителна в извинението си, но не спря да говори, докато пастор Скор вдигна ръка. Тогава замълча на мига.
- Линдзи дъщеря ли ви е? - попита пасторът и в гласа му сякаш се прокрадна нотка на загриженост.
- Дъщеря ли? Не! - Маги с изненада погледна към Кларънс, който леко поклати глава като предупреждение да не продължава в посоката, която ненадейно бе тръгнал разговорът. Тя се обърна отново към пастора: - Вие не знаете коя е Линдзи, нали?
- Не, съжалявам, не я познавам, но по-важното в случая е да разберете, че съм натоварен с определени отговорности, една от които е да наставлявам духовния живот на членовете на нашата църква.
- Иииааа! - изрева Тони като магаре.
Маги се плясна по бедрото, след което го потърка с длан, сякаш я бе ухапал комар. Това беше предупреждение към Тони да мълчи и да не привлича внимание върху себе си.
1 юсле се усмихна, което пасторът прие като покана да продължи.
- В светлината на снощните… ъм… събития намирам за свой дълг като духовен пастир да осветля хората от паството си по въпроси, които досега са били напълно пренебрегвани, за което поемам изцяло отговорността. Бог ми е свидетел, че вината ме терза цяла нощ и не съм мигнал, отдаден на изповед и разкаяние, заради греховното и лениво отношение, което проявявах напоследък към Божието слово, към основните учения, управлението на църквата и поведението на паството. Госпожице Сондърс, истински задължен съм ви. Вие направихте на нашето паство огромна услуга, изкарвайки наяве плачевното състояние на нравите в него. Това е и причината тази сутрин да съм тук. Дошъл съм, за да ви благодаря!
Произнасяйки последното, пасторът се облегна назад, видимо доволен от себе си. Маги и Кларънс също се облегнаха назад, но с изписано по лицата смайване.
- Ъъъ, ами няма защо - беше единственото, което Маги се сети да отвърне.
- Това е номер! - не можа да се сдържи Тони. - Надуш-вам нещо гнило. Мисля, че някой от двамата умници се опитва да те изпързаля.
Маги отново шляпна по бедрото си и тъкмо се канеше да стане, когато пасторът се наведе към нея.
