- Не бих казал. Някой беше забравил тази книга в джоба на седалката в самолета и аз я взех.
- Еха! Виждам, че си имаш и сериозна колекция от класики, изцяло по мой вкус: Луис, Уилямс, Паркър и Макдоналд… и детективски истории за забавление.
- Повечето от тези стари книги не съм чел. Всъщност напоследък почти нищо не съм чел - призна Тони. - Купувал съм ги по-скоро като вложение, отколкото от интерес. От време на време взимам по някое томче от книжарницата „Пауълс“ в центъра. Знаеш ли, че там има невероятен раздел само с редки книги?
- Хайде престанете - прекъсна разговора им Кларънс. - От това място ме побиват тръпки. Не се обиждай, Тони, но ми се ще да вземем това, за което сме дошли, и час по-скоро да се омитаме.
Тони се съгласи и насочи двамата си помощници към ъгъла срещу дъбовото бюро. Там, вграден в пода, се намираше сейфът на Тони с традиционната кръгла брава с цифрови дискове. След като Маги, със съответните завъртания на дисковете по посока на часовниковата стрелка и обратно, въведе числата 9,18,10,4, и 12, някакъв скрит хидравличен механизъм се задейства и вратата на сейфа се отвори нагоре. Вътре имаше пачки книжа, документи и банкноти, както и кутии с различни размери.
Маги извади черна торба за смет от джоба на връхната си дреха.
- Какво да взема? - попита тя. - Парите ли?
Тони се засмя.
- Не, за жалост всичките са преброени, а серийните им номера - записани и съхранени в специална база данни. Допълнителна застраховка, че никой няма да се промъкне тук незабелязан.
- Леле! Параноик си, човече, но съм наистина впечатлена.
- Приемам това за комплимент, затова ти благодаря -отвърна Тони. - Можеш да кажеш на Кларънс да се оттегли настрана по време на тази част от операцията, за да не става свидетел на неща, които по-късно могат да са в негов ущърб. Само му кажи да не използва водата в кухнята и тоалетната, защото всичко се записва. - Маги предаде думите му на Кларънс и той покорно се отдалечи и се зае да разглежда апартамента. - Така, Маги, виждаш ли онова купче документи вдясно? Да, точно това. Вземи от тях колкото можеш да хванеш с ръка, но внимавай да не нарушиш поредността им. Аз ще гледам да открия търсения.
Маги направи каквото й бе казал Тони и постави пред себе си на пода голям куп официални наглед книжа. Прочете най-горния.
- Ето го завещанието ти. Това ли е глупостта с котките?
- Да, както вече казах, не се гордея с него. Просто го вземи и го сложи в чувала за смет. - Тони вътрешно въздъхна с най-дълбоко облекчение. Неприятното усещане в стомаха му и напрежението, което го гнетеше, изчезнаха. - Така, а сега вземи десетина от хванатите с телбод листове най-отгоре и ги постави вдясно от себе си на пода.
- Всичките ли са твои завещания? - попита Маги.
- Да. Какво да ти кажа, бях доста непостоянен в решенията си. Настроенията ми бързо се меняха.
- Добре че не съм те срещнала тогава - намръщи се Маги. - Не мисля, че бихме станали приятели.
- За жалост наистина щях да те отблъсна Маги и това щеше да е огромна загуба за мен.
Маги остана мълчалива за момент, а после попита:
- И така, какво търся?
- Всъщност не искам от теб да търсиш нищо, Маги, а просто да отгръщаш листовете, докато те спра.
Двамата продължиха бавно да преглеждат завещанията на Тони. Още дузина отидоха върху купчината за унищожаване вдясно.
- Спри! - възкликна изведнъж Тони. Може би най-сетне бе видял онова, което търсеше. - Мисля, че го открихме, Маги. Просто погледни другаде, не завъртай глава, но не чети, докато се уверя.
- Така добре ли е? - Тя едва устояваше на изкушението да надзърне в онова, което Тони четеше. - Тони, в ДНК-то ми е закодирано любопитството - изстена по едно време тя. - Не ми причинявай това!
- Добре тогава, вземи от сейфа снимката, която е вляво от купчината със завещанията, и гледай нея - предложи й той. - Може би това ще те разсее.
Тя посегна и взе старата снимка, поставена в найлонов предпазен плик. Когато я обърна, се изненада.
- Хей, Тони, и преди съм виждала тази снимка.
- Какво? - Тони беше смаян. - Това не е възможно.
- Не - продължи тя. - Джейк ми показа същата преди два дни. Беше в много по-лошо състояние от тази тук, ця-лата намачкана и изтъркана, но със сигурност беше същата. На нея сте вие двамата заедно с майка ви и баща ви, нали?
IV*
289
- Да, така е. - На Тони все още не му се вярваше. - Джейк има копие от тази снимка?
- Джейк каза, че това е единствената снимка, която притежавал, на която присъстват и майка ви, и баща ви. В миналото я държал в обувката си, за да не я открадне някой. Каза още, че била направена в един от най-щастливите дни, които си спомнял със семейството… Извинявай, Тони, не исках да…
Когато бе способен отново да говори спокойно, той й каза меко:
- Няма нищо, Маги. Този свят непрекъснато ни предлага изненади. - После му хрумна нещо. - Маги, а случайно Джейк да ти е казал какво ни е разсмяло в момента на снимката. Отдавна се опитвам да си спомня, но не се получава.
- Ха-ха! - засмя се тя. - Каза ми, разбира се. Смеели сте се, защото… - Тя не довърши. - Всъщност, знаеш ли какво, Тони. Ще оставя Джейк сам да ти каже. Мисля, че това ще е много специален момент и за двама ви.
- Маги! Не ме измъчвай. Моля те, кажи ми!
- Вие двамата няма ли да приключите със закачките? - долетя гласът на Кларънс от другата стая. - Трябва по-скоро да се изнасяме оттук.
- Да се залавяме отново за работа, Тони! - прошепна Маги. - Какво да правя?
- Слава богу, открих каквото търсех и то е заверено от нотариус и прочие. Явно все пак не съм си бил изгубил ума напълно. Остави това най-отгоре и го върни с останалите документи обратно на същото място в сейфа, откъдето го взе. Идеално! А сега вземи купчинката отдясно и я постави в чувала за смет. Нека Кларънс да даде всичко в нея за шредиране.
Маги направи каквото й каза Тони и тъкмо се канеше да натисне бутона за затваряне на вратата на сейфа, когато Тони я спря.
- Чакай! Има още няколко неща, които искам да взема оттам. Погледни най-отзад вляво, на най-горния рафт… Виждаш ли плика, на който пише „Да послужи където трябва“? Вземи го и… нека помисля. А, да, на рафта под този, където беше писмото, има друг куп книжа. От лявата страна. Да. Някъде сред тях има писмо, адресирано до Анджела. Намери ли го? Чудесно.
- До Анджела? - изненада се Маги.
- И аз имах проблясъци. Понякога й пишех разни неща, които иначе не бих произнесъл. Сещаш се, като молба за прошка и други такива. Но не изпращах писмата. Това беше последното и ако нещата не се развият според плана, искам да й го предадеш. Обещаваш ли?
Маги се подвоуми, преди да отговори.
- Да, Тони, обещавам - каза накрая и побърза да добави: - но всичко ще мине добре и ти ще й кажеш това сам.
- Надявам се - рече Тони неуверено.
- Това ли е всичко? Приключихме ли тук? - попита Кларънс строго.
Тони взе бързо решение.
- Не! Трябва да свършим още нещо. Маги, виждаш ли малката синя кутия най-долу в левия ъгъл? Би ли взела и нея? Но, моля те, не я отваряй. Съдържа нещо твърде лично. Не бих желал да го оставям тук.
- Разбира се, Тони. - Без да задава повече въпроси, М’аги постави облицованата с филц кутийка, заедно с двете писма, в дамската си чанта. - Свършихме - каза Маги на Кларънс и му подаде чувала за смет.
Той кимна в знак, че знае какво да прави с него, и й помогна да затвори сейфа, след което се увери, че е заключен.
- Не се тревожете за осветлението - каза им Тони. -Свързано е с детектори за движение, които ще го угасят автоматично, щом излезем.
После минаха през огнеупорната врата и внимавайки да не разместят нещо в портиерската стаичка, се върнаха по същия път до колата.
Щом се качиха в нея, Маги първа наруши мълчанието:
- И така, Тони, какво следва?
- Сега се връщаме в болницата, за да си поиграя на лечител - отвърна той с решителен тон.
18.
Яр-
ПРЕСИЧАЩИ СЕ ПЪТИЩА
Срещнах те на кръстопътя, където пътят среща други път.
За името ти не попитах, реших, че е ненужно.
Не Виждах много,
но не те видях да падаш.
Макар да казах, че обичам, лЬбоВ почти не бях изпитвал.
Не исках там да те оставя, не беше мойто намерение това.
На другата страна отправих просто взор, не казах нищо от това, което беше на ума ми.
Да пресека аз пътя не избрах, макар да го желаех.
Престорих се, че там не беше ти, повярвах, че не си изобщо важен.
О, виждаш ли веригата от тежко злато, през гърлото ми и сърцето ми пристегната? От тебе тя е много по-реална -това ни пречи да се съберем.
И чакам Глас отнейде да ми отговори, нуждая се от Някой, който истината носи.
Очи ми трябват, през които да прогледна истински, да Видя, че Във моя Аз живееш Ти.
О, Някой, моля, преведи ме по пътя между двата свята и събери отново пръснатата ми душа 8 една невидима реалност.
ДАРЪТ
Прошка е уханието, с което виолетката облъхВа петата, която я е стъпкала.
МАРК ТВЕН
Тони бе по-въодушевен от всякога, но знаеше, че е изтощен. Беше поспал, подремнал, или нещо между двете. Не си спомняше да е сънувал нещо, но у него бе останало чувството, че някой го е държал в обятията си през цялото време. На каквото и място да се намираше, сигурен беше, че то е безопасно и щеше да бъде такова винаги. Дори да имаше начин, не желаеше да научава къде се намира. Силите му все повече се изчерпваха. Умираше, но приемаше този факт с дълбоко спокойствие. Беше време за действие.
