*
Египетският хеликоптер се появи от запад, силуетът му се очерта на фона на червеното слънце. Вдигна облак пясък и кацна близо до Озириона в Абидос.
Нина, Еди и Мейси стояха до очукания ленд роувър, Бъркли седеше мълчаливо на задната седалка, закрил очите си с ръце заради пясъчната вихрушка. Люковете се отвориха и от хеликоптера слязоха шестима мъже. Петима от тях бяха войници, но не със стандартните униформи на египетската армия: това бяха тъмните камуфлажни облекла на спецчастите.
Шестият мъж беше цивилен - доктор Исмаил Асад, генерален секретар на Висшия съвет за антики.
- Доктор Уайлд - кимна той, щом стигна до ленд роувъра.
- Доктор Асад - отвърна Нина. Тя погледна към пустинята, откъдето се бе появил хеликоптерът. - Предполагам, че сте проверили координатите, които ви издиктувах по телефона, преди да дойдете тук.
- Така е. Беше… невероятно. - Той поклати изумено глава. - А имах време само да разгледам входната зала. Колко още има вътре?
- Много - отвърна Мейси. - По целия път надолу до гробницата на Озирис.
- Невероятно - повтори Асад. - Оставих там отряд от специалните сили към Висшия съвет - кимна той към войниците, - за да обезопасят терена. Ще изпратим пълна експедиция колкото се може по-скоро.
- Шабан няма да се върне там - предупреди го Еди. - Той взе онова, от което се нуждаеше.
- Да, канопа, за който ми споменахте - обърна се Асад към Нина. - Сериозно ли говорите? Вярвате, че Шабан ще го използва, за да създаде биологично оръжие?
- Той със сигурност го вярва - отвърна Нина. - Освен това разполага с ресурсите на Храма на Озирис - е, всъщност най-вероятно вече е прекръстен на Храма на Сет. От онова, което видях в Швейцария, съдя, че е напълно способен да го направи.
Асад се намръщи.
- Може би, но оръжията за масово поразяване не влизат в моята сфера на дейност. А без доказателство не мога да убедя властите да предприемат някакви действия срещу него.
- Но има нещо, което е във вашата сфера - каза Нина. - Зодиакът от Сфинкса. Сигурна съм, че той е при Шабан - Озир го изпрати обратно в Швейцария. Дори му беше избрал място в залата, където държи озирисовата си колекция.
- Ако зодиакът е при Шабан - рече замислено Асад, - това определено ще е достатъчно за предприемане на действие. Все пак той е египетски гражданин, а нашето правителство има много отрицателно отношение към крадците на археологически ценности.
Еди погледна войниците.
- Ще изпратите няколко от тях да го върнат обратно?
- Боя се, че не мога да коментирам мисиите на спецчастите извън страната - отвърна египтянинът с лека, но многозначителна усмивка.
- А ако междувременно успеете да намерите доказателство, че той произвежда биологични оръжия - обади се Нина, - тогава ще направите нещо по въпроса, нали?
- Със сигурност. Но първо ще ми трябва доказателство, че зодиакът е у него.
Нина погледна към Еди.
- Което означава, че трябва да се върнем обратно в щаба на Храма на Озирис.
- И как ще го направите? - попита Мейси. - Та ние го видяхме - мястото прилича на крепост. Защото всъщност е било крепост! Този път няма да ви пуснат вътре просто ей така.
- Може би не - рече замислено Еди, - но има един човек, когото биха пуснали…
29.
ШВЕЙЦАРИЯ
Мека светлина обливаше високите стени на замъка - последните лъчи на слънцето се скриваха зад високите алпийски върхове. Пирамидата във вътрешния двор придоби съвсем различен вид, когато неоновите светлини по ръбовете ѝ се включиха и наситеният лъч на върха на черната стъклена постройка се стрелна нагоре към Полярната звезда: намек за древните египетски богове.
Покрай езерото се появиха други светлини, които свиха по краткия път към замъка и спряха пред портите. Лъскав черен Мерцедес със затъмнени стъкла, почти толкова тъмни, колкото боята му. Но в отговор на запитването по интеркома не се показа шофьорът; вместо това стъклото на задния прозорец плавно се спусна, разкривайки единствения пътник на задната седалка.
- Здравейте - произнесе Грант Торн и блестящата му усмивка на филмова звезда проблесна към камерите. - Халид Озир ме покани да посетя Храма на Озирис. И ето че дойдох!
*
- Какво ви води тук, господин Торн? - попита Шабан с вяла усмивка, която едва успяваше да прикрие презрението и подозрителността му.
Грант се намести удобно на кожения диван в приемната на Озир.
- Дойдох в Швейцария, за да се срещна с някои от спонсорите на следващия ми филм - хората с пари трябва да се ухажват, нали? - ухили се той. - И тъй като съм тук, си помислих, че мога да приема поканата на господин Озир да гледаме заедно някои от неговите филми. Той тук ли е?
- Брат ми е… извън страната - отвърна Шабан.
- О-о-о, жалко! Кога ще се върне?
Шабан го изгледа с крива усмивка.
- Няма да е скоро. Но може би не сте дошли напразно. Тази вечер Храмът ще проведе специална церемония - можете да присъствате. Ако докажете вярата и лоялността си, ще бъдете възнаградени.
- Супер - рече Грант. - Но след като господин Озир не е тук, кой ще проведе церемонията?
- Аз. - Усмивката на Шабан се разшири и се изпълни със самодоволство.
Някой почука по вратата. Влезе едър мъж с посивяла коса: Лоренц, чието лице все още носеше белезите от борбата в Залата на летописите.
- Първият автобус пристигна.
Шабан кимна и се обърна към Грант.
- Трябва да се подготвя за церемонията. Изчакайте тук - някой ще дойде да ви вземе.
- Очаквам го с нетърпение - отвърна Грант, докато двамата мъже излизаха от стаята. Той изчака няколко секунди, след което извади от джоба си телефон, който беше на линия. - Чухте ли го?
*
- Да - отвърна Нина.
На няколко километра нагоре в долината бяха паркирани два джипа мицубиши шогун и един микробус. Задницата му беше достатъчно голяма, за да побере зодиака, но в момента служеше като импровизиран команден център за отряда от десетимата командоси от специалните части на Висшия съвет за антики.
- Каква е тази церемония? - попита Асад, който ръководеше отряда. Нина само сви рамене, Мейси също не можеше да му помогне. Мъжът се намръщи и се обърна към един от хората си. - Той спомена някакъв автобус. Провери дали нещо се приближава към замъка.
Облеченият в черно войник кимна и скочи от микробуса.
- Нашите спецчасти са оборудвани само за внезапни акции. Ако се окаже, че вътре има повече хора, отколкото очакваме…
- Какво искате да направя? - попита Грант. - Онзи зодиак се намира в една стая, която е пълна с египетски неща - видях го, докато идвах насам.
Асад поклати глава.
- Не можем да направим нищо, докато не получим визуално доказателство, че зодиака е при Шабан. Министърът се изрази съвсем ясно - от дипломатическа гледна точка тази операция е достатъчно рискована.
- Трябваше да дадем фотоапарат на Грант - рече Мейси.
- Мисля, че това щеше да е доста подозрително - възрази Нина. - Грант, за сега е най-добре да не правиш нищо. Не прекъсвай линията; ако се появят някакви проблеми, ще те уведомим, за да можеш да се измъкнеш оттам.
- Да избягам от замъка? Хей, това вече съм го правил в „Екстремни обстоятелства” - отвърна невъзмутимо Грант.
- Добре, но тук няма да имаш втори дубъл, така че внимавай.
- Добре - отвърна Грант и прибра телефона в джоба си.
Войникът се върна в микробуса.
- Току-що пристигна един автобус - спускат моста, за да влезе - каза той на Асад. - Проверих пътя покрай езерото и видях да идват още.
- Тази церемония се очертава като доста голяма - обади се загрижено Нина. - Какво ще правим?
Асад се намръщи и се замисли.
- Дойдохме, за да проверим дали зодиакът наистина е в ръцете на Шабан. Нека първо се доберем до доказателството.
Нина кимна.
- Еди?
Мерцедесът на Грант беше паркиран до пирамидата, близо до стената, ограждаща двора. Когато един от служителите на Храма отведе Грант при Шабан, шофьорът му остана в колата със затъмнени стъкла.
Този шофьор беше Еди Чейс.
- Тук съм - обади се той по малкия микрофон, свързан със слушалки, напомнящи блутут - с малка камера отстрани. - Какво е положението?
Нина му предаде каквото ѝ беше казал Грант. Еди погледна към портата на замъка и видя, че двете половини на моста се спускат. Когато се срещнаха се чу глух тропот и дрънчене на вериги, след което оттам премина бавно един автобус. Съдейки по лицата, които надничаха през прозорците, той беше претъпкан до максимум. Автобусът спря в другия край на паркинга.
- Боже - рече Нина, наблюдавайки на екрана пътниците, които се изсипаха в двора. - Много са - а идват още автобуси. Как ще успееш да се вмъкнеш вътре при толкова народ наоколо?
- Фасулска работа - отвърна Еди. Той беше наблюдавал пазачите, които патрулираха по кулите - вниманието им беше фокусирано върху тълпата, която се изсипваше от автобуса. Прехвърли се на пасажерската седалка, отвори внимателно вратата и се измъкна навън. Умишлено беше паркирал мерцедеса зад един голям джип; сега просто се шмугна в сенките и остана неподвижен, докато не се убеди, че никой не го е забелязал да излиза. Удовлетворен, той се придвижи напред, докато пред очите му не се разкри целият двор.
