- О, Гейбриъл, толкова съжалявам, че ти причиних още болка…
- Спри, татко. Не разбираш ли? Аз не съжалявам. Аз поисках да дойда тук. Не става въпрос за мен, а за теб.
- А какво трябва да направя сега? - Тони едва успя да произнесе тези думи.
- Излез оттук, премини през стените, които сам си издигнал, и не поглеждай назад. Освободи себе си, татко. Не се тревожи за мен. Подобре съм, отколкото можеш да си представиш. Аз също съм мелодия.
Чувайки тези думи, Тони се засмя през сълзи.
- Мога ли да ти кажа - попита той, с мъка намирайки думите, - че наистина съм щастлив да те видя? Мога ли да ти кажа това?
- Да, татко.
- А мога ли да ти кажа, че те обичам, че ми липсваш ужасно и че има моменти, в които не мога да мисля за нищо друго, освен за теб?
- Да, татко, можеш, но сега е време да ми кажеш довиждане. Време е да вървиш.
Тони се изправи на крака, все още облян в сълзи.
- Говориш като Баба - засмя се той, хлипайки.
- Ще приема това за комплимент - отвърна Гейбриъл с усмивка, а после поклати глава. - Само да знаеше. Всичко е наред, татко. Добре съм.
Тони остана още известно време, приковал поглед в петгодишния си син. Накрая пое дълбоко въздух и каза:
- Добре, довиждане, синко! Обичам те. Довиждане, Гейбриъл.
- Довиждане, татко. Скоро ще се видим!
Тони се обърна, отново пое дълбоко въздух и тръгна към вратата, през която бе влязъл. Подът започна да се пропуква и с всяка стъпка на Тони пукнатините в него нарастваха. Той не смееше да погледне назад, защото знаеше, че решителността му ще се изпари на мига. Стената пред него потрепна, после стана прозрачна и изчезна изцяло. Зад него се разнесе грохот. Нямаше нужда да се обръща, знаеше, че храмът рухва, че душата му се преобразяваше. Крачките му станаха потвърди и сигурни.
Тони вдигна поглед и видя чудовищна водна стена да се движи към него с огромна скорост. Не можеше да направи нищо друго, освен да чака да го помете. Разтвори широко ръце. Реката се връщаше в коритото си.
ЯБЪЛКОВ ПАЙ
Бог влиза у всекиго през тайна вратичка.
РАЛф УОЛДО ЕМЕРСЪН
-Маги?
1 V I - Хей! - изписка Маги, изпускайки купа брашно на кухненския плот. - Не ме стряскай така! Нямаше те почти два дни, откакто ме остави с дъщеря си в болницата. Виж какво направих сега, изплаши ме почти до смърт!
- Маги!
- Какво?
- Много се радвам да те видя. Казвал ли съм ти колко съм ти благодарен, Маги? Колко много ценя…
- Тони, добре ли си? Не знам къде си бил, но не ми звучиш много добре, сякаш не си изцяло на себе си.
Той се засмя на думите й и смехът му достави удоволствие.
- Може да не съм на себе си, но се чувствам подобре от всякога.
- Лекарите не са на същото мнение. Да знаеш, че нещата при теб не вървят добре. Трябва да поговорим. Тъкмо през това време ще направя ябълковия пай, с който съм се захванала. Много неща се случиха през тези два дни, откакто дезертира, и е нужно да решим какво ще правим, да изработим план.
- Ябълков пай? Обичам домашен ябълков пай. По какъв случай го правиш? - Тони видя, че Маги едва сдържаше усмивката си. Усети у нея да се надига особена комбинация от емоции. - О, няма нужда да ми казваш. Правиш го за полицая, нали?
Тя махна с ръка и се засмя.
- Да, ще намине насам след смяната си, за да го почерпя с десерт. Доста често се чувахме с него по телефона, докато те нямаше. Той ме намира за загадъчна. - Тя направи театрален жест с ръце. - Да знаеш, че ако го целуна, станало е неволно, забравила съм за теб. Казвам ти, за да си подготвен. Ще се опитам да не се случва, но… знае ли човек.
- Просто прекрасно! - въздъхна Тони, питайки се какво ли би било да живее като топче за тенис на маса, непрестанно прескачащо между две души.
- През онези двайсет минути в болницата научих за теб повече, отколкото за цялото време, докато беше в главата ми. - Маги забърса брашното от плота, изсипа го в мивката и започна да изважда необходимите продукти за пая по рецепта на майка й. - Известно време ти бях наистина бяс-на, задето така си наранил семейството си. Жена ти, тоест бившата ти жена, е истинска красавица. А дъщеря ти - тя пък е забележителна и все още те обича, въпреки целия си гняв към теб. И, Тони, искам да ти кажа колко съжалявам за Гейбриъл. Наистина много съжалявам! - Тя направи пауза. - А каква е историята между теб и Джейк? Това единствено не съм разбрала още.
- Маги, карай по-бавно - прекъсна я Тони. - Ще отговоря на всичките ти въпроси, но не сега. Сега трябва да поговорим за други неща.
Маги прекъсна работата си и погледна навън през прозореца.
- Например за изцелението на някого? Тони, знай, че много ме нарани. Поиска да се кача там горе, наблюдава ме как страдам за Линдзи само за да ме накараш да поста вя ръка на жалкото ти…
- Моля те да ми простиш за това, Маги. Но не знаех какво друго да направя, смятах, че ако се оправя, бих могъл да помогна на много хора, а може би дори да поправя част от всички поразии, които съм нанесъл. Знам, че беше абсолютно егоистично…
- Тони, спри! - вдигна ръка Маги. - В случая аз проявих егоизъм, мислех единствено за болката в собствения си живот и как можеше тя да бъде премахната. Преди немного години аз самата изгубих любими хора и не исках това да се повтаря. Нямам право да очаквам от теб да спасиш именно Линдзи. Не бях права, ще ми простиш ли?
- Ъъъ… прощавам ти. - Тони беше изненадан, обзе го странно спокойствие заради поисканата прошка.
- Да, трябва да се качим отново там, Тони, и да произнесем молитва за изцеление над тялото ти, преди всичките онези машинарии да станат безполезни. Трябва да направим това час по-скоро. Както вече ти казах, през последните два дни животът все повече напуска тялото ти и лекарите смятат, че едва ли ще се върне отново в него.
- Напоследък много мисля за това изцеление, Маги…
- Сигурна съм, че е така. Но не можеш да оставиш цялото си имущество на котките! - Тя спря да бърка тестото и взе една дървена лъжица. - Котки! Това е едно от най-откачените неща, които някога съм чувала. Разбирам зебри, китове или пък онези сладки бебета тюлени, но котки? - Тя поклати глава. - Боже мой, как така ще дадеш спечеленото си с толкова труд имущество на котки?
- Да, доста тъпа идея, признавам - съгласи се той.
- Затова да побързаме да те излекуваме, че да поправиш тази своя тъпотия. - Докато говореше, Маги размахваше дървената лъжица към прозореца.
- Мислех си, Маги…
- Тони, имаш всяко основание да излекуваш себе си. Щом Бог ти е направил този дар, значи трябва да ти е гласувал доверие, че ще го използваш разумно. И ако ти решиш, че да спасиш себе си е най-добрият начин да го оползотвориш, то аз заставам изцяло зад това решение. Не ми е работа да казвам на хората как да живеят живота си. Омръзна ми да пилея енергия да съдя този или онзи… което… - Тя отново размаха лъжицата, която вече беше цялата в брашно и масло. - …Напоследък се опитвам да не правя толкова често, но за да се освободя изцяло от този навик, ще ми трябва време. Признавам, че понякога ми доставя удоволствие да осъждам хората за постъпките им. Така придобивам чувството за превъзходство, а освен това си мисля, че на някои хора им е простено да раздават присъди и че аз съм може би една от най-надарените в това отношение. Виждаш ли, Тони? Всички си имаме недостатъци от един или друг род. Но вече приключих с проповедта си. Какво мислиш?
- Караш ме да се усмихвам, ето какво мисля - отвърна Тони.
- Е, тогава животът ми е осмислен - изкиска се Маги. - Всъщност животът ми ще е изцяло осмислен, ако Кларънс ми подари годежен пръстен. Не се обиждай, Тони.
- Караш ме да ревнувам - засмя се Тони. - Маги, хрумна ми идея как да поправим тази глупост с котките, но ще ни трябва помощ. Колкото по-малко хора участват, толкова подобре. Мисля да се обърнем към Джейк, защото нямаме кой знае какъв избор, и към Кларънс, защото е ченге и ще ни помогне да извършим всичко както трябва.
- Тони, малко ме плашиш. Обир ли ще правим или какво? Тези неща никога не завършват добре. Гледам доста филми.
- Няма да е точно обир.
- „Няма да е точно обир“? Това не ме успокоява особено. Друго незаконно деяние ли ще е?
- Добър въпрос. Не съм сигурен, може би по-скоро на границата със закона. Докато не съм мъртъв, мисля, че няма да е престъпление.
- И искаш да замесиш моя Кларънс в подобно нещо?
- Няма друг начин, Маги.
- Драги, не желая Кларънс да бъде забъркван в разни деяния, пък били те и полупрестъпни. По-скоро бих оставила котките да спечелят.
- Маги, трябва да го направим.
- Защо ли не изляза навън и не целуна някое бездомно куче или пък котка, щом си си изгубил ума по тях?
- Не в котките е въпросът, Маги, а в мен. Моля те, довери ми се. Имаме нужда от помощта на Кларънс.
- О, боже! - Маги вдигна ръце към тавана. - Добре.
- Благодаря ти, Маги - продължи Тони. - Две неща трябва да обмислим. Мястото, където трябва да влезем, е моя собственост, но никой не знае за съществуването му. Устроих го, за да сме аз и най-важните ми книжа в абсолютна сигурност, затова охранителната система е от най-висш клас. Проблемът е, че когато полицията се е опитала да проследи къде отива сигналът от камерите в апартамента ми, охранителната система се е рестартирала с нов код и сега не мога да вляза без него.
