- А защо очакваш да разбера всичко, което ми наговори? - попита Маги.
- Извинявай. Просто мислех на глас.
- Не забравяй, моля те, че когато мислиш на глас, заедно с теб мисля и аз, а точно сега мисля, че съм объркана.
- Добре, слушай. Имам скривалище край реката, близо до Макадам Авеню, но кодът за достъп в него е променен автоматично и има три начина, по които мога да се сдобия с него.
- Използвай тогава единия от тези начини - предложи Маги.
- Няма да е толкова просто, колкото изглежда отстрани. Писмо с новия код е било изпратено автоматично в специална пощенска кутия. Тази пощенска кутия може да бъде отворена единствено със специално пълномощно, което се съхранява в банкова депозитна кутия. А депозитната кутия на свой ред може да бъде отворена единствено при наличието на смъртен акт.
- Ама че работа! - каза замислено Маги. - Тази възможност не ни върши работа.
- Втората възможност - продължи Тони - не е много по-добра. При промяна на кода системата автоматично задейства изпращането на писмо по експресната поща и до Лори. Тя няма да има представа какво е съдържанието му и защо го е получила. То просто пристига в пощенската й кутия без никакво придружаващо обяснение и представлява допълнително подсигуряване. Никой не би предположил, че бих поверил нещо ценно на бившата си съпруга.
- Почакай! - прекъсна го Маги. - Как изглежда един такъв код?
- Представлява поредица от шест едноцифрени или двуцифрени числа, от едно до деветдесет и девет, които са избрани по произволен принцип - обясни той.
- Значи нещо подобно на числата в лотарията? - попита Маги и набързо изми ръцете си на чешмата.
- Да, би могло да се каже.
- А това тук дали би могло да е код? - Маги взе дамската си чанта от закачалката в коридора и взе да тършува из нея. Ликуваща, тя извади оттам плик със знака на експресната поща и го отвори. Вътре имаше един-единствен лист с напечатани на него шест числа, всяко в различен цвят.
- Маги - възкликна Тони, - това е писмото с кода! Откъде, за бога…
- От Лори! Останах в болницата да помогна на нея и на Джейк да уредят някои документални въпроси, в случай че, нали се сещаш… И тогава тя ми го даде. Каза, че пристигнало тъкмо преди да тръгне към болницата и го пъхнала неразпечатано в чантата си. Обратният адрес бил този на офиса ти в търговската част на града, но си помислила, че може да има някаква връзка с мен. Казах й, че дори не бих могла да предположа какво е съдържанието му, но тя настоя да го взема. Щях да те питам, но бях напълно забравила, докато ти не го спомена.
- Маги, да можех да те разцелувам! - извика Тони.
- Е, това вече би било доста странно - отвърна тя. - Чудя се какво би станало? Значи това са числата, от които имаш нужда?
- Да! Това е кодът за достъп. Дай да погледна датата на плика. Да, съвпада. Това ще ни спести страшно много време.
- Каза, че имало и трети начин да се сдобиеш с кода?
- За радост няма да се наложи да прибягваме до него. Освен чрез двете писма, системата изпраща кода и по електронен път до специална клавиатура в офиса ми в търговската част на града. Единствено аз знам кода за отключва-нето й и си мислех, че ще се наложи някой да посети офиса под някакъв претекст и да намери начин да седне на бюрото ми. Джейк, като мой брат, бе единственият, на когото съдружниците ми биха позволили да направи това.
- Да, но това би означавало…
- Да, щеше да ти се наложи да го целунеш, а нещата и без това са достатъчно усложнени. Сега обаче няма да е необходимо да прибягваме до Джейк - каза Тони с облекчение. - Щом първият проблем е решен, да преминем към втория. - Той направи пауза, след което попита: - Маги, какво мислиш за Джейк?
- О, имаш предвид Джейкъб Ейдън Ксавие Спенсър, твоя брат?
Тони отново бе изненадан.
- Как узна пълното му име?
- Кларънс погледна в досието му. Знаеш, че има досие, нали? Нищо сериозно не е извършил - няколко обира с взлом, за да си осигури средства за наркотици, било е преди години. Лежал е „петарка“ в Тексас…
- „Петарка“? Кой се изразява така?
- Скъпи, не познаваш биографията ми, нито пък фамил-ната ми история, така че внимавай с мен.
- Извинявай. Моля те, продължи - подкани я той, широко усмихнат.
- Вчера прекарах два часа с Джейк в болницата. Говори ми много за теб. Не знам дали ти е известно, но той те боготвори. Каза ми, че единствената причина да е още жив си ти. Закрилял си го, докато сте раснали в един ненормален свят. Но после пътищата ви са се разделили и той се е събрал с лоша компания, пристрастил се е към наркотиците и го е било срам да ти се обади, докато не се изчисти. Ти си за него не просто брат, а баща. Докато той се чувства като малкия брат неудачник и наркоман.
Тони слушаше мълчаливо, у него отново се надигаха емоции, за които не бе подготвен.
- Тони, той вече е чист. Поправил се е с помощта на обществото „Анонимни наркомани“, програма за рехаби-литация, и Исус. Чист е от шест години. Подновил е образованието си и работейки на непълно работно време, е завършил колежа „Уорнър Пасифик“ тук, в града. Заема длъжност във фирма, наречена „Портлънд Лийдършип Фаундейшън“ и има спестявания. Джейк изчаквал да си стъпи на краката, за да се изнесе в собствено жилище и да събере достатъчно кураж, за да ти се обади, когато го потърсили полицаите с новината за теб. Тони, той се разплакал. Може би повече от всичко на света искал ти да се гордееш с него. Сега съжалява, че е пропуснал шанса да ти каже за своята промяна. Но когато те излекуваме, ще има тази възможност. Джейк наистина има нужда да чуе от твоята уста, че те е грижа за него.
Тони мълчеше, опитвайки се да си възвърне самообладанието.
- Маги, искам да знам доверяваш ли му се? Имаш ли доверие в Джейк? Вярваш ли, че промяната му е действителна?
Маги осъзнаваше тежестта на въпросите на Тони, важността, която отговорите им имаха за него, затова помисли внимателно, преди да отговори:
- Да, Тони, имам му доверие. Твърдо убедена съм, че брат ти е умен и сериозен човек, който се труди здраво, и аз бих му се доверила, дори ако ставаше въпрос за Каби и Линдзи, които са всичко за мен.
- Това е, което исках да знам, Маги. Защото аз имам пълно доверие в теб и щом ти се доверяваш на Джейк, това ми е достатъчно. Благодаря ти!
По гласа му Маги долови, че Тони имаше още какво да казва, но предпочете да не го насилва. Тони сам щеше да й разкрие всичко, когато бе готов.
- За мен е чест, че ми се доверяваш, Тони.
- Ти си сред най-първите довереници в списъка ми. А това казва много повече от всякакви думи.
- Доверието е свързано с риск, Тони. Взаимоотношенията между хората винаги крият рискове, но какво да се прави? Светът е безсмислен без взаимоотношенията. Някои са по-трудни и оплетени от други, има, разбира се, и безоблачни, но всички са важни.
Тя постави тавата с пая във фурната, провери температурата и се зае да си приготви чаша чай.
- Знаеш ли, цялото ти семейство се събра, Тони. Просто реших, че може би ще искаш да го знаеш.
- Благодаря ти, Маги. Благодаря ти, че направи това възможно.
- Няма защо, господин Тони.
- Защо ме нарече така… господин Тони? - попита я той изненадан.
- Не знам - отговори Маги. - Просто така ми дойде. Защо?
- Срещнах едно момиченце, което ме наричаше така. Твоето обръщение просто ми напомни за нея.
- Деца! - засмя се Маги. - Способни са да се промъкнат на места, до които не бихме допуснали друг да доближи.
- Наистина - съгласи се Тони.
Докато кейкът се печеше, двамата продължиха да си бъбрят като стари приятели. Разговорът им бе лек, но съдържателен.
Само секунди след като изпеченият ябълков пай бе изваден от фурната, Моли и Каби влетяха у дома, и двамата в приповдигнато настроение. Каби се нахвърли върху своята приятелка Маги и я дари с „мечешката прегръдка“, а после притисна глава към сърцето й и прошепна:
- Tax-ни… на-кога! - След което се изсмя и изтича по коридора към стаята си.
- Какво дете - каза Тони. - Необикновено е.
- Така е - съгласи се Маги. - Но какво означаваше това?
- Той ми напомни за един наш разговор преди време. По някакъв начин узнава, когато съм в теб.
- Това момче знае много неща.
Моли влезе в стаята и с най-слънчевата си усмивка прегърна силно Маги.
- Добри новини? - попита Маги.
- Относно Линдзи ли имаш предвид? Не съвсем. Състоянието й е все същото. - Тя снижи глас: - Тони тук ли е?
Маги кимна.
- Здравей, Тони. Прекарах доста време с твоето семейство тази сутрин, най-вече с Анджела. Всички много се забавлявахме, особено Анджела и Каби. Твоето момиче е истинско съкровище.
- Казва, че ти благодари - отвърна Маги, още преди Тони да е продумал.
- И… - Моли се усмихна. - Поопознах брат ти Джейк и мога да кажа, че ми хареса. Днес ме заведе на посещение при теб и ако трябва да съм честна, той е по-симпатичният от двама ви.
- Казва, че така ти се е сторило, защото сега е болен -предаде Маги.
- Сигурно е прав - засмя се Моли и отвори хладилника, за да потърси нещо за себе си и Каби.
