- Казва, че ти благодари - отвърна Маги, още преди Тони да е продумал.
- И… - Моли се усмихна. - Поопознах брат ти Джейк и мога да кажа, че ми хареса. Днес ме заведе на посещение при теб и ако трябва да съм честна, той е по-симпатичният от двама ви.
- Казва, че така ти се е сторило, защото сега е болен -предаде Маги.
- Сигурно е прав - засмя се Моли и отвори хладилника, за да потърси нещо за себе си и Каби.
- Има пай, Моли, предвидила съм и за теб и Каби.
- Чудесно. Ще си сложим за десерт. Ей сега се връщам. Обещах на Каби вечеря в задния двор и отивам да му занеса храната.
В този момент на вратата се позвъни, след което се чуха три резки почуквания. Никой не им обърна особено внимание, освен Тони, който се усмихна широко. Вероятно не беше нито Джак, нито Исус, помисли си той.
Беше Кларънс, застанал на прага с топла усмивка и цветя за Маги. Вълната от доволство я обля отвътре и Тони за кратко затвори очи и въздъхна дълбоко. Толкова много беше пропуснал или изгубил заради стените, които бе изградил в себе си.
- Няма да те целувам - прошепна Маги. - Знаеш кой е тук.
Кларънс се засмя.
- Е, тогава просто ми кажи, когато си иде. За да наваксаме.
- Сложила съм номера ти на бързо набиране - отвърна Маги и се изкиска.
- Еха, какво подушвам? - възкликна Кларънс. - Прясно опечен ябълков пай. Ухае също както ухаеше маминият. Имаш ли сладолед?
- Разбира се, Тиламук „нила“ става ли?
- Идеален е. - Кларънс се настани край масата, а Маги отряза повече от щедро парче от пая и сложи отгоре голяма буца сладолед. - Ако наминавам по-често оттук, ще се наложи да удвоя тренировките, но пък ако паят е толкова вкусен, колкото е апетитен ароматът му, заслужава си.
Маги му подаде чинията с пай и голяма лъжица и го изчака да изяде първата хапка. Кларънс реагира с почти детски възторг. - Маги, това е великолепно! Хич не ми се ще да призная, но паят ти е по-вкусен от този на мама.
Маги засия.
- От вас двамата ми се повдига - намеси се Тони. - Какви са тия лиготии и излияния? Пфу!
- Тони те поздравява - каза с усмивка Маги.
- Здравей, Тони - отвърна Кларънс и също се усмихна на Маги. После си отчупи още една хапка от пая, сложи я в устата си и започна да я дъвче бавно, наслаждавайки се на вкуса й.
- Здравей, Кларънс. - Моли, която се връщаше от задния двор, където Каби беше на пикник, прегърна полицая и седна на масата при него. - Какво става?
- Идваш в точния момент - каза Маги, която поставяше сладолед върху своето парче пай. - Тъкмо се канехме да преминем към съществената част.
Кларънс отново се обърна към Маги и заговори с по-сериозен тон:
- Тони, искам да те помоля за една голяма услуга.
- Казва, че е съгласен, защото и той иска да те помоли за голяма услуга - отвърна Маги.
- Би могла да целунеш Кларънс - предложи Тони, - за да му обясня сам какво искам, без да се’ налага да му предаваш. Така може би ще е по-лесно.
- Шегуваш ли се? - отвърна Маги. - И да ме оставите извън играта? Няма да стане! Колкото и идеята да целуна Кларънс да е съблазнителна, няма да се възползвам, благодаря ти. Ако двамата ще заговорничите, аз трябва да слушам, за да съм наясно с всичко. Хайде, ти си пръв, Кларънс.
- Тони, нямам право да искам от теб това, което ще поискам - започна Кларънс, - не знам дори дали нещо подобно е възможно, затова преди да ти кажа каквото и да било, моля те, знай, че не очаквам от теб непременно да го направиш. Това, че и ти ще поискаш услуга от мен, по никакъв начин не бива да те задължава да изпълниш моята молба. Изяснихме ли се?
- Казва, че му е кристално ясно, но е на мнение, че трябва да изчакаш и първо да чуеш каква услуга ще ти поиска той.
- Не ме е грижа - отвърна Кларънс. - Щом Маги участва, и аз съм вътре. - Той направи пауза. - Не е нещо незаконно, нали?
- Не смята, че е незаконно.
- Не смята, че е незаконно? - обади се Моли.
- Това все пак… е някакво успокоение - въздъхна полицаят. - Ето за какво бих желал да те помоля аз, но преди това да напомня, че си свободен да ми откажеш, за което няма да ти се сърдя.
Двете жени и Тони забелязаха как този силен мъж видимо се опитваше да овладее емоциите си, нещо, което, изглежда, не му се случваше често. Маги се пресегна и хвана ръката му, което почти го довърши, но той все пак съумя да възвърне самообладанието си и след като прочисти гърлото си, с леко сипкав глас, продължи:
- Майка ми страда от болестта на Алцхаймер. Преди няколко години бяхме принудени да я заведем в дом, където да се грижат за нея денонощно, защото ние нямахме тази възможност. Всичко след това се разви толкова бързо, много по-бързо, отколкото някой от нас бе очаквал. Аз бях в друг щат на обучение, когато тя изобщо изгуби връзка с нас.
- Много съжалявам, Кларънс - каза Моли и хвана другата му ръка.
Той вдигна поглед, в очите му проблясваха сълзи.
- Не успях да си поговоря с нея като за последно. Просто изведнъж спря да ме разпознава, в очите й зейна празнина, която ми се ще да мога да запълня по някакъв начин. Тони - продължи той, - просто напоследък не спирам да мисля… ако Маги я целуне… не е ли възможно да се прехвърлиш в нея, да я откриеш и да й предадеш някакво послание от мен, да й кажеш, че ми липсва, че липсва на всички ни. Знам, че звучи налудничаво, пък и не знам дали въобще е възможно…
- Той ще го направи - обяви Маги.
- Наистина ли? - Кларънс погледна Маги право в очите, лицето му, допреди миг напрегнато от силните емоции, видимо се отпусна.
- Разбира се, че ще го направи - включи се и Моли. - Ще го направиш, нали, Тони? - И тя погледна Маги в очите.
18*
273
- Да, ще го направи - потвърди Маги. - Но не е убеден, че ще се справи. Няма много голям опит в тези работи.
- Тони, благодарен съм ти дори само затова, че помисли за тази възможност. Вече съм ти много задължен.
- Казва, че не си му задължен и че на свой ред не иска да те задължава по никакъв начин със своята молба. Ти също можеш да откажеш, без да се чувстваш неудобно.
- Разбрано - отвърна Кларънс.
- И така - започна Маги, - нека се опитам да обясня какво иска Тони. Той има свръхсекретен офис някъде край реката, в непосредствена близост до Макадам Авеню. Не е шпионин или нещо подобно, но е решил да си направи този таен, неизвестен на никого офис, за да съхранява там някои от най-важните си неща. Кларънс, Тони иска да знае дали познаваш човек, който да се занимава с шредиране*? - Тя повдигна вежди, сякаш за да каже: „Не ме питай какво е това, аз просто предавам каквото чувам“.
- Да, имам един добър приятел, казва се Кевин. Работи в голяма компания за шрединг. Мисля, че имат договор да изпълняват дейността си и в нашия град. Защо?
- Някои документи трябва да бъдат унищожени - не счетоводни или незаконни книжа, просто лични неща - побърза да отговори Маги вместо Тони. После обърка глава леко настрани и сякаш на себе си каза: - Тони, защо не изчакаш, докато се оправиш, за да се погрижиш за това сам? - Тя отново се обърна към Кларънс със загрижено изражение. - Казва, че не е напълно сигурен дали ще се оправи и не иска да рискува. - Тя продължи да предава думите на Тони: - Трябва да иде в офиса си. Разполага с всички кодове за достъп, за да вземе каквото е нужно оттам. Казва, че се нуждае от теб, Кларънс, за да е сигурен, че ще извършим всичко, без да оставим следи. Знаеш ли как може да стане това?
Кларънс кимна.
^Нарязване на документи. - Б. пр.
- Казва, че ще е лесно и бързо. Просто трябва да влезем, да отворим сейфа и да сортираме документите в него. Една част ще отидат за унищожаване, а други ще запазим, това е всичко. Работа за може би не повече от половин час. Никой няма да ни види или да узнае, че някога сме били там.
- И това няма да е противозаконно? - замисли се Кларънс.
- Казва, че няма да е. Не и докато е жив. Това място е негова собственост, той знае всички кодове за достъп, така че няма да е влизане с взлом или нахлуване в чужда собственост. Той ще е с нас, така съвестта ти ще е чиста.
Кларънс се замисли.
- Можеш ли да ни помогнеш?
Кларънс кимна.
- Тони предлага да го направим тази вечер. Можем ли да посетим майка ти сега?
Кларънс отново кимна и погледна стенния часовник.
- Имаме много време. Ще се обадя в дома, за да я подготвят за посещението ни. Всички ли ще отидем?
- Аз трябва да остана с Каби - каза Моли. - Но искам да знам всичко за развитието на нещата, ама наистина всичко. Може ли?
- Знаеш, че винаги ти казвам всичко, скъпа. Грижи се добре за Каби, докато ние тримата си играем на Джеймс Бонд.
Кларънс вече разговаряше по телефона.
Маги прегърна Моли силно и нежно.
- Тони казва, че имаш благословията му - прошепна й
тя.
- За какво? - попита Моли.
- За брат му… ако нещата между вас се получат, имаш благословията му.
Моли се усмихна.
- Човек никога не знае. - Тя се притисна отново в Маги. - Благодаря ти, Тони, обичам те!
Думите й изненадаха Тони, както и емоциите, които го обзеха, когато ги чу.
~ И аз те обичам - отвърна той с подрезгавял глас. Маги се усмихна.
