Но във вътрешността имаше и други препятствия, които служеха не за да предпазват туристите от терористи, а за да предпазват египетските съкровища от туристите. Достъпът до вътрешността на пирамидите беше ограничен до минимално количество посетители дневно, а самият Сфинкс бе почти напълно затворен за посещения - и при протичащите разкопки районът беше охраняван още по-зорко от обикновено. Изсечената в пясъчника яма, в която се намираше Сфинксът, граничеше на изток с храма, на запад и юг с отвесни скали, а на север - със съвременна каменна стена, поддържаща пътя през равнината. Достъп до мястото имаха само хора с пропуски.
Но тази вечер щеше да е изключение.
Гамал достигна портала и зачака да започне светлинно-звуковото шоу. Няколкостотин туристи седяха на редици столове зад Храма на Сфинкса, за да гледат спектакъла. Той предпочиташе срещата да се осъществи много по-късно, след приключване на демонстрациите, и след като туристите и АСН екипът си тръгнат, но човекът, когото очакваше, беше нетърпелив… и раздразнителен.
Появи се светлина от приближаващи се фарове - джип мерцедес. Това сигурно беше посетителят му - заради издигането на оградата трафикът през района беше ограничен. Първият човек, който излезе от колата, беше непознат - дългокрак, дългокос мъж от бялата раса със сако от нещо, подобно на змийска кожа; дългата рехава козя брадичка донякъде смекчаваше грубите черти на лицето му. Той обиколи колата, за да отвори вратата на спътника си, който, също като Гамал, беше египтянин.
Гамал пристъпи през портала, за да го поздрави.
- Господин Шабан - каза той, - голяма чест е за мен да ви видя отново.
Себак Шабан нямаше време за любезности.
- Разкопките изостават от графика.
- Доктор Бъркли каза…
- Не тези разкопки…
Гамал успя да скрие притеснението си, когато Шабан се обърна право към него и го погледна. Стар белег от изгаряне минаваше през дясната му буза - от онова, което беше останало от ухото му, до горната му устна, кожата беше грапава и леко лъщяща. Белегът беше издърпал надолу външното крайче на долния му клепач, разкривайки розовата тъкан отвътре. При предишните им срещи шефът на охраната се беше убедил, че Шабан много добре съзнава какъв е психологическият ефект от белега му върху околните, и ги удостояваше с неповредената, сравнително представителна лява част на лицето си, докато не решеше да изрази неодобрението си нагледно, чрез завъртане на главата си.
- Има леко закъснение. Много леко - каза той. - Част от тавана се срути. Вече го укрепихме.
- Покажи ми - нареди Шабан, пристъпвайки към портала.
- Разбира се. Елате с мен. - Гамал хвърли бърз поглед към другия мъж, който ги последва.
- Моят бодигард - каза Шабан. - И приятел. Господин Кротал.
- Кротал? - повтори Гамал несигурно.
- Боби Кротала - каза бодигардът. Произношението му беше по американски провлачено. - Това е индианско име, на чероките. Някакъв проблем?
- Не, изобщо - отговори Джамал, като си мислеше, че човекът прилича повече на каубой, отколкото на индианец. Поведе ги по алеята. - Оттук, моля.
*
Смешният, предвзет дикторски текст, съпровождащ светлинно-звуковото шоу, леко беше повдигнал настроението на Мейси, когато тя, подала глава над северната стена на храма, забеляза Гамал от укритието си в сенките.
С него имаше още двама души; единият беше грозноват тип с мазна коса с прическа в стил осемдесетте години и сако от змийска кожа, а другият ѝ бе познат. Господин Шарман, Шабан или нещо подобно? Тя беше виждала мъжа с обезобразеното лице за кратко в началото на разкопките - той беше свързан с религиозната организация, финансираща ги съвместно с АСН. Вероятно беше тук, за да се срещне с Бъркли.
Тримата стигнаха до ъгъла на по-малкия храм, където Гамал спря и погледна към Сфинкса - почти крадешком, както се стори на Мейси. Студеният поглед на мъжа със сакото от змийска кожа се плъзна през нея, докато той оглеждаше местността, после неочаквано се върна обратно. Тя неволно потрепери. Нямаше представа защо - тя имаше право да бъде на това място и не беше направила нищо нередно, - но докато рационалната част на съзнанието ѝ казваше на останалата част от тялото ѝ да се отпусне, той отново отмести погледа си.
За изненада на Мейси преди да се спусне по рампата към Сфинкса, Гамал прескочи пролуката между нея и по-горното ниво от съоръжението на Сфинкса, и изчезна от погледа ѝ. Останалите мъже го последваха.
Странно. Горният храм беше с повече от хиляда години по-млад от по-големия си съсед, рожба на Новото царство от 1400 година преди новата ера, и макар че беше в относително по-добро състояние от Храма на Сфинкса, бе много по-маловажен в историческо отношение. Защо Гамал ще му прави тайно посещение? При това по тъмно?
Тя видя върховете на главите на мъжете, докато те крачеха към вътрешността на храма и продължиха отвъд него. Сега тя вече беше наистина заинтригувана. Там нямаше нищо. Къде отиваха те?
Мейси се измъкна от храма и проследи с очи как тримата мъже заобикалят руините по-горе. Някакъв детински детективски инстинкт я подтикна да се опита да разбере какво правят, но тя му се съпротивляваше - докато откъм Сфинкса не долетя вик. Бъркли крещеше на един египетски лаборант, който беше изпуснал някакъв сандък.
Да ги вземат мътните, помисли си тя. След като Бъркли продължаваше да се държи като задник, тя не искаше да е близо около него. Вместо това се изкачи по рампата и скочи в горния храм.
Над нея проблеснаха зелените линии на лазерни лъчи, проектиращи йероглифи върху пирамидите, докато говорителят пееше възхвали за Озирис, безсмъртния цар-бог от египетската митология.
- Да, да, това вече съм го чувала - прошепна Мейси, докато надзърташе покрай стената на храма.
Част от северния край на платото беше преградена от оранжева пластмасова мрежа - там, където се извършваха ремонти по високата стена. Сред купчините тухли и камари натрошен камък се виждаха две малки кабини и наподобяващо палатка съоръжение. Това беше толкова обичайна гледка, че Мейси досега не ѝ беше обръщала никакво внимание. Не изглеждаше някой да върши каквато и да било работа там.
В момента обаче там имаше някой. Подобно на мъжете при портала, други охранители патрулираха из района, за да са сигурни, че никой турист няма да се доближи до Сфинкса. Обаче мъжът, който очакваше Гамал и останалите, не беше патрулиращ. Той охраняваше строителната зона.
Осветлението се промени, още повече лазерни и прожекторни лъчи прорязаха черното небе. Охранителят наблюдаваше монитора и се извърна, когато посетителите се приближиха. Размениха няколко кратки думи и той ги пусна да минат през мрежата.
Гамал достигна палатката и издърпа настрани платнището на входа, разкривайки светлините във вътрешността.
Другите двама се промушиха вътре и след нов потаен поглед назад Гамал ги последва. Мейси отскочи зад стената на храма, чудейки се дали я е видял, преди да съобрази колко глупава е тази мисъл. И да я е видял, какво от това?
Тя отново надзърна навън. Охранителят се разхождаше по периметъра на мрежата и изглеждаше отегчен. В процепите покрай платнището на входа на палатката се забелязаха движения.
Изведнъж те престанаха.
Мейси продължи да гледа, но те не се възобновиха. Какво правеха хората вътре? Освен ако тримата не се бяха струпали един върху друг в единия край, палатката не беше достатъчно голяма, за да не се виждат. Тя изглеждаше празна, но Мейси не разбираше как е възможно това. Точно зад палатката беше високата стена.
Обаче тя забеляза нещо друго - тънко стълбче дим. Не, не дим - пáри, издигащи се от края на един маркуч. Но там не се виждаше никакъв генератор.
В такъв случай откъде идваха пáрите?
Вече доста заинтригувана, тя заобиколи ъгъла, придържайки се ниско зад купчина пръст. Но бързо осъзна, че потайността ѝ е безсмислена; за да достигне до строителната площадка, трябваше да прекоси голямо открито пространство, и освен ако охранителят не беше сляп, нямаше как да не я види.
Но след няколко мига можеше и да ослепее…
Тя знаеше какво следва в светлинно-звуковото шоу, тъй като го чуваше всяка вечер. Говорителят щеше да започне разказа си за Хуфу, строителя на Великата пирамида - и светлините за малко щяха да спрат, преди да осветят монумента на Хуфу в целия му блясък.
Мейси затвори очи, изчака.
Светлините изгаснаха.
Тя отвори очи отново и хукна към палатката. Само секунди преди Великата пирамида да светне като фар…
От колоните прогърмя драматична музика, Великата пирамида блесна на северозапад. Мейси достигна дупката в мрежата и се скри зад една от купчината тухли. Огледа се и видя как охранителят зяпа обляното в светлина съоръжение.
Тя си пое дъх, развълнувана за пръв път след пристигането си в Египет. Това беше истинска тръпка, това беше забавно!
