Тя си пое дъх, развълнувана за пръв път след пристигането си в Египет. Това беше истинска тръпка, това беше забавно!
Обзета от нервен кикот, тя погледна към палатката. От толкова близо вече можеше да чуе пухтенето на генератора - но това беше само слабо, странно ехо. Тя провери отново дали охранителят не гледа към нея, и пристъпи към палатката.
Вътре нямаше никой.
- Какво става, по дяволите? - запита се Мейси на глас, докато се вмъкваше вътре. Единият край беше зает от импровизирана кабина от талашит. Тъй като тя беше широка малко повече от метър, Майси се съмняваше, че Гамал и останалите се крият в нея.
Но интересът ѝ към кабината изчезна бързо, когато видя какво има в другия край на палатката.
Върху дървена маса беше разстлан план на съоръжение. Мейси разпозна в горната му част комплекса на Сфинкса. Но това, което привлече вниманието ѝ, не беше върху масата, а над нея, закачено за планището. Големи цветни снимки, увеличения на древни свитъци папируси. Същите свитъци, които я бяха довели тук.
Залата на летописите, хранилището на древните египетски знания, намираща се под Сфинкса и превъзхождана само от Александрийската библиотека, дълго време беше смятана само за мит. Но частно финансирани археологически разкопки в Гиза бяха открили папируси, които описваха не само самата Зала, но също така и как да се стигне до нея - през коридор, който някога се е спускал между лапите на Сфинкса. Когато беше научно потвърдено, че страниците са на повече от четири хиляди години, Залата изведнъж стана една от най-горещите теми в археологията и египетското правителство разреши на Агенцията за световно наследство да проведе разкопки, които да проверят дали казаното в Свитъците е истина.
Проблемът беше, че както Мейси добре знаеше, на АСН бяха предадени три свитъка.
Обаче тук имаше четири.
Тя се приближи, безшумно изговаряйки думите, докато превеждаше текста. Беше научила древния език от баба си, заедно с египетската история и митология, и в края на краищата нейното хоби ѝ беше повлияло при избора на научна кариера. Новият свитък даваше повече информация за Залата на летописите, отколкото АСН беше видяла: не само за местоположението, но и за съдържанието ѝ. Пишеше нещо за зала с карта, зодиак, който разкрива местоположението на…
- Пирамидата на Озирис? - прошепна Мейси невярващо. Това беше още един от митовете на баба ѝ. Озирис беше легенда, предхождаща дори Първата династия от преди почти пет хиляди години, и никъде не се говореше, че и той е имал голяма гробница, подобно на фараоните.
Но папирусът твърдеше точно обратното. Пирамидата на Озирис, гробницата на царя-бог. Нямаше и намек, че става въпрос за мит; текстът изглеждаше като истинско описание на Залата на летописите.
- Виж ти! - възкликна тя, когато осъзна какво означава това. Ако Пирамидата на Озирис беше истинска, същото се отнасяше и за човека, погребан вътре. Не легендарен бог, а владетел от плът и кръв, до момента изгубен във времето. Ако тази гробница можеше да се намери, това щеше да е едно от най-великите открития в историята…
Тя погледна плановете на масата. Местоположението на входния тунел към Залата на летописите от изток към запад и разкопките на АСН бяха ясно отбелязани, както и друг, по-дълъг тунел откъм север.
Той пресичаше отдолу съвременния път и водеше - тя осъзна това - право до палатката, в която се намираше в момента.
Мейси се обърна към дървената кабина. Панелът пред нея беше закрепен за панти и в него имаше грубо изрязана дупка, служеща за ръкохватка. Тя пъхна ръка в дупката и разтвори панела.
Сега вече знаеше къде са изчезнали тримата мъже. Надолу. Подвижна стълбичка се спускаше в шахта; дъното ѝ на повече от шест метра надолу беше слабо осветено. Маркучът, изхвърлящ изпаренията от генератора, се издигаше по единия ръб на шахтата, машината сега се чуваше ясно.
Както и някакви гласове.
Те се приближаваха.
Възбудата напусна Мейси, заменена от страх. Някой извършваше свои собствени тайни разкопки, опитвайки се да изпревари АСН в намирането на Залата на летописите. Опитвайки се да намери Пирамидата на Озирис за себе си.
Което означаваше, че ако я хванат тук… тя беше в опасност.
Какво можеше да направи? Да каже на някого - на Бъркли или на Хамди? Но Гамал явно беше замесен и те щяха да повярват на него, а не на нея. Нуждаеше се от доказателство…
Тежестта в джоба на бедрото ѝ. Фотоапаратът.
Тя го измъкна и го включи. Очакването обективът да се разгъне и екранът да светне никога не ѝ беше изглеждало толкова продължително.
Откъм шахтата се чу тракане. Някой се изкачваше по стълбата.
Със свито гърло от нарастващата паника, Мейси снима четирите папируси, после наведе апарата, за да снима плановете. Щрак…
- Какво е това, по дяволите? - Викът идваше отдолу, акцентът беше американски. Типът със сакото от змийска кожа. Беше видял светкавицата.
Още един вик. Охранителят отвън. Мейси чу как стъпките му се приближават към палатката. Тракането от подвижната стълба беше по-силно, по-бързо, сякаш мъжът се беше забързал.
Тя побягна.
Охранителят дръпна платнището на входа на палатката - точно в момента, в който Мейси профуча оттам, като го блъсна встрани и спринтира към храма. Премина през пластмасовата мрежа, преди той да е успял да си възвърне равновесието.
- Хей! - извика тя, надявайки се някой от разкопките на АСН да я чуе, но гласът ѝ беше заглушен от говорителя на шоуто. Отзад Шабан крещеше заповеди да я хванат.
Ужасът ѝ придаде сили. Тя заобиколи руините; мрачният лабиринт на Храма на Сфинкса се простираше по-долу, злокобно просветващ в червено и зелено. Някой стоеше на алеята…
- Доктор Хамди! - изкрещя Мейси. - Доктор Хамди, помощ!
Хамди се спря объркан, през това време тя прескочи пролуката и се приземи пред него.
- Какво става, госпожице… Мейси, нали?
- Там - изпъшка тя. - Те копаят, опитват се да ограбят Залата на летописите!
- Какво? Какви ги говорите?
Мейси погледна назад, където охранителят тъкмо заобикаляше горния храм и се спря несигурно, когато забеляза Хамди.
- Онзи тип с белега, Шабан, това е негова работа! Той има четвърти свитък - снимах го! - Тя натисна бутона, за да му покаже изображението. - Вижте!
Объркването върху лицето на Хамди се смени със смайване.
- Разбирам. Елате с мен. - Той я докосна по ръката…
И я стисна, болезнено силно.
- Хей, какво… - Мейси се опита да се отскубне. Той я стисна още по-силно. - Пуснете ме!
Той не обърна внимание на виковете ѝ. Типът със сакото от змийска кожа се появи в полезрението им.
- Дръж я там! - извика той.
Хамди дръпна Мейси към пролуката. Тя се опита да го удари по лицето, но той отби ударите ѝ със свободната си ръка. Охранителят тичаше към тях…
Тя изщрака с фотоапарата в лицето на Хамди. Той трепна, заслепен от светкавицата - и Мейси заби острия ръб на апарата в основата на носа му. Последва още един удар в челото му - и тя се изтръгна от здравата хватка.
Охранителят прескочи пролуката, блокирайки пътя ѝ към Сфинкса. Вместо това тя побягна по алеята - и видя как двамата охранители на портала на комплекса се втурват към нея.
Те всички бяха замесени!
Тя промени посоката си, като скочи към северната стена на Храма на Сфинкса и побягна покрай нея. Усещаше неравността на древните, засегнати от ерозията камъни под краката си.
- След нея! - извика американецът. Първият охранител я последва край стената. Двамата отпред също промениха посоките си на движение с намерението да прескочат рова, отделящ храма от горното ниво на комплекса, и да я хванат.
Стената беше висока близо четири метра, твърде много, за да скочи долу…
Вместо това тя се спусна от наклонената стена под ъгъл - колкото да докосне върха на разрушения каменен стълб метър и половина по-долу, после скочи и потъна в мрака от отвъдната страна. Болката експлодира и в двата ѝ крака при сблъсъка им с почвата. Тя падна, от джоба ѝ се изсипаха телефонът и някакви дребни монети и се изтъркаляха надалеч.
Охранителят скочи върху стената подир нея…
Осветлението се промени, червените лъчи от прожекторите внезапно изчезнаха. Протегнатият крак на мъжа не улучи горната част на стълба. Другият му пищял се удари в каменния ръб и тялото му с въртене полетя надолу, стоварвайки се тежко върху твърдата земя. Той извика и хвана наранения си крак.
Мейси не се чувстваше много по-добре; задъхана от болка, тя се изправи с усилие. Не беше далеч от пасажа, водещ към един от входовете на храма. С пулсиращи от болка глезени тя закуцука към дълбокия мрак отвъд високата източна стена.
Зави зад първия ъгъл и погледна назад. При северната стена имаше охранител, но вниманието му бе насочено към ранения му колега. Не я видя. Тя мина втория завой…
И се блъсна в метална решетка.
По дяволите! Мейси знаеше, че тук има бариера, която да не допуска туристите в храма, но тя беше по-висока, отколкото бе очаквала, твърде висока, за да бъде прескочена. Зад нея се виждаше насядалата публика, но те гледаха към ярко осветения Сфинкс, а не към руините пред него, и не можеха да чуят никакви викове за помощ заради предвзетото кресчендо на записа.
