Той мина зад олтара и взе дълъг, странно изглеждащ нож. Кимна към най-близката група охранители и пленникът им беше довлечен до стъкления блок. Писъците му за помощ останаха нечути от крясъците на тълпата.
Вдигнал ножа над главата си, Шабан започна да реди зловещата си молитва, а гласът му отекна през говорителите.
- Отдавам почитта си на теб, Ра, господарю на небесата. Аз съм твоят защитник, който налага волята ти на този свят. Светлината ти се сипе върху великата майка Нут, чиито ръце държат небето над нас, и великия баща Теб, чието тяло обгръща земята под краката ни. Аз съм твой син, твой слуга… твой воин!
Той издигна острието още по-нагоре.
- С кръв доказвам цената си - обяви той. - В кръв потапям враговете ти. В кръв заемам полагаемото ми се място като владетел на този свят и следващия, до края на вечността! Онези, които не вярват, ще страдат! Онези, които ми се противопоставят, ще умрат! Аз съм Сет, господарят на пустинята, владетелят на мрака, богът на смъртта! Аз съм Сет!
Тълпата отново подхвана зловещите си напеви, юмруците им се стрелнаха в унисон нагоре. Еди забеляза Грант, който гледаше ужасено, постепенно осъзнавайки какъв ще бъде неизбежният край на този ритуал, но беше твърде уплашен да се бори или да избяга.
- Аз съм Сет! - повтори Шабан. - Аз посякох страхливия Озирис и сега в кръв ще властвам над всички! Аз съм Сет!
Той замахна с ножа.
От гърдите на безпомощния човек бликна кръв, а Шабан не спираше да забива острието. Пазачите държаха мъжа, който се гърчеше, риташе с крака… докато накрая притихна. Еди гледаше ужасен.
Но Шабан не беше приключил. С окървавени дрехи и налудничав поглед, той се спусна към следващия пленник.
- Аз съм сеячът на смърт! - изкрещя той, прерязвайки с един удар гърлото на мъжа. Останалите мъже започнаха да се мятат и да викат, но пазачите ги държаха здраво, докато ножът пронизваше плътта им. - Такава е съдбата на онези, които се съмняват! А тези, които ме следват, ще живеят вечно!
*
- Исусе Христе! - ахна Нина, която слушаше речта на Шабан през телефона на Грант. Мейси притисна ръце към устата си, очите ѝ се разшириха.
- Той ги убива! - Тя се обърна към Асад. - Изпратете хората си!
По лицето на египтянина се стичаше пот.
- Аз… нямам такава власт - отвърна отчаяно той. - Трябва… трябва да се обадя на министъра.
- Няма време! Трябва да … о, по дяволите! - Тя се обърна и се заслуша в думите на Шабан.
*
- Грант Торн! - каза водачът на култа и името отекна в храма. - Грант Торн ще излезе ли напред? Господин Торн?
- Аз… тук съм - изграчи Грант с пресъхнала уста.
- Добре. - Шабан се усмихна злобно. - Сигурен съм, че всички вие познавате господин Торн. Но - усмивката му помръкна - той беше последовател на брат ми. Време е да разберем дали ще положи клетва пред новия бог.
- Ами… разбира се! - Грант се прокашля. - Естествено! Кълна се, че ще те боготворя, Сет! Абсолютно!
- Голите думи не са достатъчно доказателство - рече Шабан. - Елате при мен.
Грант се поколеба, но две горили го избутаха напред. Разтреперан, той се изкачи по стълбите. Щом се озова на подиума, той погледна към Еди, статуите, тавана - навсякъде, само за да избегне студените очи на Шабан и окървавените тела край олтара.
- Очаква ви велика чест, господин Торн - каза Шабан, пристъпвайки към него. Все още държеше ножа, от който капеше кръв; Грант отстъпи назад. - Видяхте каква е съдбата на онези, които не се подчиниха на волята ми. Сега… - Той погледна към Еди и садистичната усмивка се върна на лицето му. - Сега ще видите каква съдба чака враговете на Сет.
- Свирка от някой супермодел? - извика Еди, което му донесе силен удар по главата.
Шабан изсумтя.
- Този човек - каза той и го посочи, - се изправи срещу нас. Опита се да ни унищожи. Опита се да ви лиши от вечния живот! - Тълпата изрева. - За това има само едно наказание - смърт! - Той се обърна към Грант и вдигна ножа пред лицето на актьора. - А вие, господин Торн, ще докажете верността си към Храма на Сет, като го убиете!
Грант помръдна безмълвно с устни, преди гласът му най-накрая да се появи.
- О, не, аз, ох… това наистина е прекалена чест от ваша страна
- Настоявам - каза Шабан с леден глас. Той подритна един от труповете с крак. - Знаете какво се случва с онези, които не се подчиняват на волята на Сет.
Той тикна ножа в омекналите ръце на актьора и бързо отстъпи назад, след което махна на пазачите, които държаха Еди.
- Доведете го до олтара!
*
- Те ще убият Еди! - извика Нина на Асад. - Направете нещо! - Египтянинът се колебаеше между желанието си да действа и ограничението на заповедите му. - Мамка му! - Раздразнена, ядосана и уплашена тя хукна към вратите на микробуса и погледна към замъка.
Мостът все още беше спуснат.
Когато скочи на земята, Мейси извика след нея, но тя не ѝ обърна внимание и затича към най-близкото мицубиши. Големият джип беше напълно оборудван за оф роуд, с големи гуми, повдигнато окачване, лебедка и булбар пред радиатора. И двете предни врати бяха отворени, а на предната седалка се беше облегнал един от командосите и пушеше цигара в очакване на заповед за действие.
Нина му я даде по най-неочаквания начин.
- Хей!
Той я погледна и тя го удари, блъсвайки главата му във вратата. Той беше повече стреснат, отколкото наранен, но объркването му бе достатъчно, за да позволи на Нина да го отблъсне от колата. Останалите войници реагираха изненадано.
Тя скочи в кабината, запали двигателя и превключи на скорост.
Мейси се хвърли вътре през отворената задна врата.
- Почакай!
- Слизай, Мейси! - извика Нина, докато заобикаляше микробуса. Отвътре Асад ѝ извика да спре.
- Идвам с теб!
- Не, не идваш! Ще те убият!
- Свикнала съм! Освен това… - Нина примига при вида на грамадното оръжие, което се промуши между двете седалки. - Това може да свърши работа.
- Това дори не е истински автомат! - Странно изглеждащото оръжие беше „Арвен 37”, газова гранатохвъргачка с пет гранати със сълзотворен газ
Мейси издърпа оръжието обратно.
- Ако искаш нещо по-различно, ще трябва да се върнем!
- Няма да стане. - Мицубишито се спусна по пътя край езерото. През слушалките си Нина чуваше какво става в храма. Еди беше все още жив, това се разбираше от ругатните му.
Но един друг глас я накара да се смрази до кости. Шабан.
- Отдавам почитта си на теб, Ра…
Тя натисна до дъно педала за газта.
*
Погледът на Грант прескачаше отчаяно между Еди и Шабан, докато водачът на култа продължаваше убийствената си молитва. Докато говореше, последователите му скандираха името на мрачния бог в нетърпеливо очакване на смъртоносната кулминация.
Повечето от пазачите се бяха върнали на арената, но четирима все още държаха Еди до олтара за жертвоприношения.
- Ой! Жертвоприношение! - изкрещя той. - Наистина ли всичко това може да компенсира отрязаната ти патка?
Единственият отговор на Шабан беше бърз вбесен поглед, но единият от пазачите удари Еди в корема. Англичанинът изпъшка сподавено от болка.
- С кръв доказвам цената си…
*
Мицубишито стигна до разклонението и Нина взе завоя сред дъжд от камъчета. Мейси извика, когато се плъзна по задната седалка.
- Ох! - каза Нина. Пред тях се издигаше порталът… а подвижният мост беше започнал да се вдига. Приближаването ѝ беше забелязано.
Мейси се надигна.
- Няма да успеем!
- Трябва да успеем - отвърна мрачно Нина. Тя не сваляше крак от педала. Двете половини на моста се разделиха, повдигнаха се на трийсет сантиметра, на шейсет…
През рева на двигателя и паническите викове на Мейси тя чуваше молитвата на Шабан в слушалката.
- Аз съм Сет, господарят на пустинята, владетелят на мрака, богът на смъртта!
*
Ръцете на Грант трепереха, когато вдигна ножа над Еди. Той се опита да отстъпи назад и усети дулото на пистолета, който един от пазачите беше опрял в гърба му.
Шабан го гледаше злобно.
- Аз посякох страхливия Озирис и сега в кръв ще властвам на всички!
*
- Ще се разбием! - изпищя Мейси.
Нина стисна здраво волана, без да сваля поглед от моста. По-близката му половина се беше вдигнала под ъгъл от двайсет и пет градуса и продължаваше да се движи.
Нина не намали скоростта.
Мицубишито се удари в моста с разтърсващ трясък, но продължи да се изкачва нагоре. Излетя с бясна скорост от ръба му и се стовари от другата страна. Мейси изкрещя.
Предните въздушни възглавници изскочиха от отделенията си, отблъсквайки болезнено Нина назад към облегалката, но тя видя пирамидата и подкара към нея.
Гласът на Шабан звучеше в ушите ѝ.
- Аз съм Сет! Сет! Сет!
- И ще си намериш майстора! - изкрещя Нина.
Джипът се заби в стъклената стена на пирамидата.
