31.
Еди не сваляше поглед от Грант. По очите му можеше да разбере, че актьорът няма да забие ножа в гърдите му. Което беше добре.
Но беше и зле, защото означаваше, че последователите на Шабан ще убият и двамата.
А прикован за масата, със завързани зад гърба ръце, той не можеше да направи нещо, за да ги спре…
Бум!
Всички на подиума се завъртяха по посока на шума - и с гръм и трясък на натрошено стъкло мицубишито влетя през двойната врата.
И се насочи право към олтара.
Лоренц дръпна Шабан от пътя на джипа. Брома се хвърли на другата страна. Пазачите, които държаха Еди, се разпръснаха.
Мицубишито се плъзна встрани, за да не се удари в олтара, но не успя да спре навреме, за да избегне сблъсъка с едната от статуите. Високата хромирана фигура се заклати, когато в нея се удари здравият булбар на джипа и откъсна парче от краката ѝ… след това се наклони и падна. Тежестта ѝ потроши мраморния под - и смачка учения. Контейнерът се плъзна встрани.
Падналата статуя се претърколи и разби олтара - Еди отскочи навреме встрани, повличайки зашеметения Грант след себе си. Статуята не спря да се търкаля и размаза още един пазач. Стъпалата се срутиха под тежестта ѝ и разпръснаха останалите мъже. Култистите крещяха и се опитваха да отскочат встрани, за да не бъдат смачкани.
Еди седна, очаквайки да види в джипа някой от египетските командоси, но с изненада установи, че зад волана седи Нина.
- Ей на това му викам влизане без покана! - извика той.
- Еди, качвай се! - изкрещя тя в отговор, но на лицето ѝ се изписа тревога. - Внимавай!
Брома се целеше в него…
Откъм джипа се разнесе глухо пропукват, нещо прелетя над подиума и се заби с трясък в гърдите на Брома, натрошавайки гръдната му кост. Той падна назад, а предметът, който го беше ранил, отскочи, търкулна се по мрамора и от него започна да излиза пушек.
Само че това не беше пушек. Еди усети жилещо парене в очите и носа. Сълзотворен газ. Той погледна към джипа и видя Мейси да насочва един “Арвен 37” през счупения прозорец.
- Не дишай! - предупреди Еди. - Грант, освободи ми ръцете!
Обърканият Грант се сети, че държи нож. Той разряза „свинската опашка” с окървавеното острие. Еди разтри ръцете си и се изправи. Сълзотворният газ се разнесе по подиума, гъстите му вълма му пречеха да вижда добре, но въпреки това забеляза Шабан и Лоренц да лежат на пода до една от статуите.
Той погледна към арената. Тъй като стъпалата бяха унищожени, култистите нямаха пряк достъп до подиума, но навън имаше и друг изход…
- По дяволите! - Някои от последователите на Шабан бяха стигнали до същия извод и се бяха отправили съм стъпалата в задната част на храма. Ако успееха да се измъкнат и да се доберат до тях, със сигурност щяха да ги разкъсат на парчета.
Той хукна към джипа.
- Дай ми това - рече той на Мейси, грабна оръжието и изстреля четирите останали гранати със сълзотворен газ към задните стъпала. Тълпата веднага се върна назад, кашляйки и търкайки очите си с юмруци, опитвайки се да избяга от лютата мъгла.
- Скачай вътре! - извика Нина от кабината.
- Не, ти излез! - възрази Еди. - Газът няма да ги задържи за дълго - трябва да ги затворим тук долу!
- Как?
- С джипа!
- Но той ни трябва, за да се измъкнем оттук!
- Мостът вдигнат ли е?
- Да, но…
- Значи няма да имаме време да го спуснем, преди тълпата да се втурне след нас като проклети зомбита! Хайде, размърдай се! Ти също, Мейси!
Мейси слезе от джипа откъм неговата страна, Нина от другата, а той се пресегна през пасажерското място.
- Щом Шабан успя да го направи, дано и ние успеем - промърмори той, превключи на скорост и използва празния гранатомет, за да приклещи педала за газта.
Джипът се стрелна към потрошените стълби, а Еди отскочи встрани, спъна се в отломките от олтара, плъзна се по мраморния под…
И Грант го хвана за ръката на ръба на подиума, с крака, увиснали над арената.
Култистите се разбягаха с писъци, когато мицубишито се стовари до тях и потъна в гъстия облак от сълзотворен газ.
Залата се огласи от нов трясък на счупено стъкло и стомана, когато джипът се блъсна в отсрещното стълбище и се изкачи някъде до средата, преди стъпалата да рухнат под тежестта му.
Еди се изкатери обратно на подиума.
- Благодаря, приятел - каза той на Грант. Сега, когато и двете стълбища бяха потрошени, култистите бяха хванати в капан. - Как ти се струва истинският екшън?
Все още разтърсен, Грант отговори:
- Аз… ъ-ъ-ъ… предпочитам холивудската му версия.
- Тогава да те връщаме там. Да вървим.
Те заобиколиха строшения олтар. Първата граната продължаваше да изпуска сълзотворен газ, принуждавайки Нина да се изтегли към тях. Еди се огледа разтревожено.
- Къде е Мейси?
Очите на Нина се насълзиха, когато жилещите изпарения достигнаха до лигавиците ѝ.
- Там някъде - изпъшка тя, сочейки мъглата.
- Мейси! Чуваш ли ме? - Той дочу женска кашлица откъм облака. - Добре, ще трябва да преминем през него. Опитайте да не дишате, покрийте очите и носовете си и се дръжте за мен. - Той протегна ръце.
Грант също усети лютивите изпарения и лицето му се изкриви.
- Не го ли усещаш? - попита той Еди, когато двамата с Нина го хванаха за ръцете.
- Не, този е доста слабичък - в SASна тренировките ни пускаха в стаи, които бяха пълни с много по-гадни неща. Накрая свикваш. Така, готови ли сте? - Двамата кимнаха и стиснаха носовете си. - Напред!
Той хукна към облака, дърпайки Нина и Грант след себе си. Очите му веднага се насълзиха, в непокритата му кожа сякаш се забиха десетки иглички - тренировките го бяха направили нечувствителен към повечето действия на сълзотворния газ, но не го бяха имунизирали срещу него, а и бяха минали няколко години, откакто за последен път беше попадал на такова нещо. Но той не спря да върви, докато не излязоха от мъглата.
Къде беше Мейси?
Границите на лютивия облак бяха неравни и той продължаваше да се стеле гъст над земята въпреки свежия вятър, който нахлуваше през разбитите врати. Отново чу кашлица и забеляза една превита фигура.
- Мейси! Насам, по-бързо! - Той се освободи от Грант и Нина и хукна към нея.
Примига, за да прочисти лютивите сълзи от очите си…
В мъглата имаше две сенки.
- Мейси!
Но беше твърде късно.
Другата фигура се оказа Шабан. Той сграбчи Мейси, притисна пистолет към главата ѝ и я придърпа пред себе си като човешки щит, но после осъзна, че противникът му не е въоръжен…
Нина бутна Грант зад останалата статуя, а Еди се хвърли на пода, опитвайки се да се скрие в облака сълзотворен газ. Над главата му профуча куршум.
След като го изгуби от погледа си, Шабан стреля два пъти по Нина и Грант, откъртвайки парчета от статуята. После отново заби дулото на пистолета в главата на Мейси и тя изпищя.
- Лоренц! - изкрещя той. - Вземи контейнера!
Нина се престраши да надникне и видя стоманения контейнер да лежи на пода в другия край на подиума. Лоренц го вдигна и се обърна към Шабан за нови заповеди.
- Качвай се в хеликоптера! - извика египтянинът, докато се изтегляше назад, повлякъл съпротивляващата се Мейси със себе си.
Еди изскочи от мъглата и се прикри зад статуята, която се намираше най-близко до Шабан и лакея му. Шабан отново стреля, куршумът издрънча в хромираната статуя.
- Ако тръгнеш след мен, ще я убия! - предупреди той, когато стигна до страничния изход. Лоренц отвори вратата и двамата се измъкнаха навън.
Еди се разкашля.
- Господи! - разтърка той очите си. - Доста са променили формулата на това нещо от последния път, когато го дишах!
Нина се приближи бързо до него, следвана от Грант.
- Какво ще правим сега?
- Като за начало ще го отведеш на безопасно място - каза Еди и кимна към актьора. - След това ще спуснеш моста, за да могат Асад и хората му да влязат.
- А ти?
- Аз отивам да прибера Мейси. - Вятърът беше разсеял газа достатъчно, за да забележи нещо на пода: пистолет, изпуснат от някой от пазачите. Той го взе и за огромна изненада на Нина ѝ го подаде. - Стреляй по всичко зелено.
- Защо не го вземеш ти? - попита тя.
- Защото на портала все още може да има пазачи.
- Няма да ходя при портала, идвам с теб!
- Не, трябва да се погрижиш за Грант!
Грант го погледна обидено.
- Хей, мога и сам да се грижа за себе си, човече!
- Някога стрелял ли си с истински пистолет? - попита Еди.
- Да.
- По човек?
- Не. - Той повдигна вежди. - Чакай малко, тя да не би да е стреляла?
- Твърде често - отвърна Нина. - Еди, ти…
- Сега не му е времето да спорим - сряза я Еди и хукна след Шабан. - Просто свали моста! - Той стигна до изхода и се обърна назад. - О, да, и благодаря, че ме спаси. Сега изчезвай оттук!
- Пак заповядай - отвърна Нина с усмивка. После се обърна към Грант. - Хайде да вървим. - Те излязоха тичешком през вратата.
- Наистина ли си стреляла по хора?
- Боя се, че да. Веднъж пронизах с меч един мъж.
