Еди продължаваше да го стиска за гушата. Маневрите му бяха отказали Лоренц от намерението да застреля Мейси, но холандецът започваше да се съвзема от шеметното въртене.
Шабан също. Мейси се опита отново да го удари, но той хвана китката ѝ и я изви зад гърба ѝ. Рамото ѝ изпука и тя изкрещя. Египтянинът я блъсна във вратата.
Лоренц се наведе напред и протегна ръката си, стиснала пистолета, покрай пилота, за да се прицели по-добре в Еди. Англичанинът сграбчи оръжието със свободната си ръка, опитвайки се да отклони цевта.
Ръцете и на двамата мъже трепереха, докато се мъчеха да надделеят един над друг, но Лоренц имаше преимущество. Задъхан от огромното усилие, Еди се оттласна от плаза и влезе в кабината.
Тресящото се дуло се насочи към пилота. Ако Лоренц стреляше, щеше да подпише собствената си смъртна присъда. Еди натисна по-силно…
С очи, пълни с омраза, Шабан се хвърли напред и заби юмрук в лицето му. Еди залитна назад и изпусна пистолета… и пилота.
Падна назад и се удари болезнено в плаза. Кракът му беше омотан в предпазния колан. Той увисна с главата надолу на не повече от три-четири метра над земята - а хеликоптерът не спираше да пада!
Нина зави зад ръба на пирамидата и видя пред себе си хеликоптера, който не спираше да се върти и да губи височина…
Точно над нея.
- По дяволите! - изкрещя тя, удари спирачка и изскочи навън през отворената врата, докато хеликоптерът се приближаваше застрашително към джипа…
*
Пъшкащият пилот се надигна и примига шокирано, щом осъзна колко близо се намира до земята. Той натисна другия управляващ педал, за да спре въртенето, и увеличи мощността.
Протегнатите ръце на Еди одраскаха земята - и хеликоптерът се стабилизира. Еди видя как Нина изскача от втория армейски джип.
Мицубишито…
Нина подскочи.
- Еди! - извика тя, когато хеликоптерът се стабилизира и увисна над двора.
- Лебедката! - извика в отговор той. - Подхвърли ми кабела!
- Какво?
Той протегна двете си ръце към мицубишито.
- Лебедката, кабела! Хвърли ми го!
Тя изтича към предницата на джипа, освободи спирачката, за да може макарата да се завърти свободно, грабна куката в едната си ръка, а с другата започна да дърпа кабела.
- Изкмъкни ни оттук! - заповяда Шабан. Пилотът увеличи мощността. Хеликоптерът отново се издигна.
Нина погледна към Еди, който профуча край нея. Очите им се срещнаха.
Тя нямаше представа дали е развила достатъчно кабел, но това беше единственият ѝ шанс да го спаси.
Той протегна ръце.
Тя хвърли куката с всичката сила, която успя да изцеди от тялото си.
Кабелът полетя нагоре и се удари в плаза. Еди се протегна, пресегна се с едната си ръка… И го хвана.
Пръстите му се вкопчиха в куката. Дръпна я и я стисна здраво с две ръце…
Кабелът, който Нина беше развила, свърши. Той се опъна, макарата изскърца и започна да се върти като полудяла, отпускайки още кабел. Нина погледна нагоре. Хеликоптерът се издигаше все по-бързо.
Еди се стегна и се прегъна в кръста. Първия път не можа да стигне до плаза. Той се напрегна още повече и с рев се опита да се хване за метала, но кабелът го теглеше назад.
Пилотът пусна за малко лоста, за да затвори вратата, но установи, че нещо му пречи. Забеляза увисналия навън предпазен колан.
- Той е още тук!
- Лоренц! - извика Шабан. - Наведи се навън и го застреляй!
Лоренц го погледна смутено.
- Навън ли?
- Той виси на един от плазовете! Стреляй под нас! - Той посочи ядосано пода. Холандецът изглеждаше още по-несигурен, но послушно се омота в предпазния колан, преди да отвори вратата.
Погледът на Нина шареше трескаво между хеликоптера и лебедката. Кабелът свършваше.
Лоренц отвори вратата и се наведе навън, изкривявайки врат, за да може да погледне под корпуса на хеликоптера. Забеляза увисналата фигура от другата страна и се наведе още повече, за да се прицели по-добре.
Еди направи още един опит, докато Лоренц се мъчеше да го хване на мушката си - и този път куката се закачи на плаза.
Секунди по-късно кабелът се разви докрай.
Нина отскочи назад при резкия подскок на мицубишито. Бързо издигащият се хеликоптер рязко спря, подхвърляйки Шабан и пилота нагоре. Мейси извика, когато предпазният колан се впи в гърдите ѝ.
Последствията за двамата мъже, които се намираха извън кабината, бяха по-ужасни.
Еди, който миг преди това се опитваше да се добере до плаза, внезапно беше подхвърлен към него. Той инстинктивно се вкопчи в метала и го стисна здраво.
Лоренц нямаше такъв късмет. Той беше подхвърлен нагоре. Ръката му, която държеше пистолета, се удари в рамката на вратата и той го изпусна в кабината.
Главата му попадна между въртящите се перки.
Кръв оплиска предното стъкло; той падна, горната част на черепа му над очите бе отнесена. Треперещото тяло се размаза върху каменния двор на петдесет метра отдолу.
Замаяният пилот се свлече пред контролното табло и притисна лоста за управление. Хеликоптерът залитна странично към пирамидата, закачен за кабела като уловена с въдица риба.
Нина извика и отскочи от пътя на раздвижилия се джип. Еврокоптерът нямаше достатъчно мощност да повдигне тежащото два тона и половина мицубиши, но можеше да го тегли.
Еди преметна свободния си крак върху плаза. Погледна надолу: хеликоптерът се намираше над пирамидата и се приближаваше към прожектора на върха ѝ.
Той освободи другия си крак от предпазния колан и се издърпа върху плаза. Един бърз поглед пред прозореца му показа замаяния пилот на предната седалка и Мейси на седалката зад него. Лицето й беше изкривено от болка и тя стискаше рамото си.
Шабан се беше навел напред и се опитваше да достигне нещо на пода. Първоначално Еди реши, че се опитва да вземе контейнера със спорите, но след това забеляза металния цилиндър на празната седалка до египтянина.
Разбра какво е търсил Шабан чак когато мъжът се изправи рязко и насочи пистолет към Еди…
Мейси удари ръката му точно, когато той натискаше спусъка.
Страничният прозорец почервеня от кръв - куршумът бе улучил пилота в главата, отнасяйки част от черепа му. Тялото му се сгърчи и натисна единия педал. Хеликоптерът се завъртя бясно.
Вратата на пилота се отвори. Еди се вмъкна вътре, прескачайки трупа. Шабан беше тласнат в другия край на кабината. Все още стиснал пистолета, той протегна свободната си ръка към ръчката.
Ярка светлина изпълни кокпита - хеликоптерът преминаваше през лъча на прожектора. Заслепен, Еди стисна очи за миг.
Когато ги отвори, видя пистолета, насочен в лицето му…
Отдолу мицубишито се удари в стъклената стена на пирамидата и кабелът се уви в стоманения скелет на постройката. Сблъсъкът запрати Еди на празната предна седалка и отхвърли Шабан към вратата.
Която се отвори.
Страх замени гнева в очите на египтянина. Шабан се вкопчи в рамката на вратата. Изпусна пистолета, за да се хване по-здраво. Оръжието гръмна веднъж и полетя към пирамидата, а куршумът се заби някъде в задната част на хеликоптера.
По конзолата замигаха светлини, разнесе се предупредително жужене. Еди погледна натам и установи, че нивото на маслото пада застрашително. Куршумът беше повредил двигателя.
Еврокоптерът отново подскочи, дръпнат от кабела. Контейнерът се затъркаля по задните седалки. Еди и Шабан го погледнаха едновременно, след което се спогледаха.
Да го спасят или да го унищожат…
Еди прескочи седалката, докато Шабан се изтегли навътре. Водачът на култа пръв се докопа до стоманената кутия, хвана я за дръжката и нанесе силен удар върху слепоочието на Еди. Нов лъч светлина прониза кабината - хеликоптерът отново беше преминал край прожектора, неспособен да се освободи от автомобилната си котва.
Шабан притисна цилиндъра към гърдите си и ритна Еди.
- Ти си едно нищо! - изкрещя той. - Не можеш да ме победиш! Аз съм бог!
- Щом си бог - рече Еди, виждайки го как стиска рамката на вратата с побелели кокалчета, - я да видим дали можеш да летиш!
Той удари с всичка сила ръката на египтянина.
Пръстите на Шабан изтръпнаха от болка, но това беше нищо в сравнение с онова, което почувства, когато ръката му се удари в твърдия метал и най-дългата кост - на средния му пръст - се счупи. Той изкрещя и се пусна - а Еди, очаквайки точно това, запрати окървавения си юмрук в белязаното лице.
Еврокоптерът се люшна отново към заслепяващия лъч… и Шабан падна.
Без да пуска контейнера, той полетя надолу от близо двайсет метра височина, стовари се върху върха на пирамидата и гръбнакът му изхрущя.
Еди погледна надолу към отпуснатата фигура, която блокираше лъча. Върхът на пирамидата стърчеше от корема му.
- Разбра ли какво имам предвид? - извика той.
Но Шабан не беше напълно мъртъв.
Въпреки че кръвта му изтичаше през ужасната рана, той намери сили да вдигне едната си ръка и да се опита да отвори контейнера, за да разсипе смъртоносното му съдържание.