Еди вече не го гледаше - вниманието му беше привлечено от засилващия се шум откъм контролното табло. Индикаторът за маслото светеше червено - двигателят скоро щеше да издъхне.
Примижавайки от болка, той се промъкна до другия край на кабината.
- Мейси! Добре ли си?
- Той… ми изкълчи рамото - процеди тя през стиснати зъби. - Можеш ли да приземиш това нещо?
- He.
- Какво? Ho… аз си мислех, че си някакъв супер як войник! Наистина ли не можеш да управляваш хеликоптер?
- Отдавна искам да се науча - отвърна той, освобождавайки я от предпазния колан. След това се пресегна и отвори вратата.
Тя го погледна стреснато.
- Какво правиш?
- Трябва да скочим!
- Но ние сме много нависоко!
- Няма да е задълго. - Откъм двигателя се разнесе силно стържене. - Когато ти кажа да…
Задвижващият вал се скъса. Хеликоптерът полетя надолу.
- Скачай! Скачай! - изрева Еди. Турбината продължаваше да се върти, забавяйки падането - но без мощност и без пилот, смъртоносният скок на еврокоптера щеше да продължи само няколко секунди. Той бутна пищящата Мейси навън и сам скочи след нея.
Те падаха, три метра, седем метра…
И се стовариха върху полегатата стена на пирамидата.
Подсиленото стъкло изпука, но не се счупи. Еди се плъзна надолу, а Мейси се затъркаля покрай него.
Шабан развъртя капака. Оставаше му само още едно движение, за да отвори контейнера…
Но замръзна, когато замъглените му от болката очи видяха падащия върху него хеликоптер.
Той изкрещя…
Еврокоптерът се стовари на върха на пирамидата и продължи надолу, падайки в лабораторията сред превърнато в прах стъкло и метални стърготини. Удари се в пода и избухна, изпращайки опустошителна ударна вълна.
Която достигна скрития С-4.
Експлозивът се взриви и разкъса газовия контейнер. Лабораторията бе погълната от колосална огнена вълна и цялата горна третина на пирамидата изригна като вулкан от стъкло.
Еди и Мейси бяха подминали средата. В подножието на пирамидата Еди забеляза Нина, която бягаше от взрива, видя мицубишито, забито на половина в стената…
- Скачай! - извика той.
Въпреки болката Мейси успя да запази равновесие върху стъклото, Еди направи същото. Той се плъзна вляво, тя надясно, заобикаляйки мицубишито от двете страни…
И скочиха на двора.
Еди почувства как краката му пламнаха от болка, когато се стовари върху плочите, и се претърколи встрани. Чу вика на Мейси и се хвърли към нея, защитавайки я с тялото си от дъжда от стъкло.
Шумът постепенно утихна.
Контузен и кървящ, Еди надигна глава и примига от болка. Върхът на пирамидата го нямаше, погълнат от пламъците. Смъртоносните спори бяха унищожени.
- Еди? - Той се надигна и го заля нова вълна от болка, но изпита облекчение, когато видя Нина да тича към него. - Господи! Добре ли си?
- Ще ти отговоря, когато разбера дали краката ми са все още на мястото си. Мейси, ти добре ли си?
- Не - отвърна тихо тя. Нина и Еди се спогледаха разтревожено. - Но мисля, че ще се оправя. Все някога.
Еди се опита да се засмее, но се закашля.
- Поредният взривен хеликоптер. Все едно съм в някой от филмите на Грант. Той добре ли е?
- Така изглежда - отвърна Нина, забелязвайки актьора да се появява иззад пирамидата заедно с Асад и един от командосите. Тя му махна с ръка, след което погледна към горящия връх на сградата. - Това е добър начин да се отървем от инфекция с мая. Малко беше прекалено, но явно свърши работа.
- Оставаше и да не свърши! - изръмжа Еди. - Пакет С-4 и взривен хеликоптер? Вътре всичко се е опекло.
Нина повдигна вежди.
- О!
- Какво?
- Току-що се сетих. Ти унищожи спорите на Шабан… но изпече и хляба на Озирис. Източникът на вечен живот. - Тя се замисли за миг. - Но пък кой ли ще иска да живее вечно?
Еди се изправи със залитане и я прегърна.
- Зависи с кого живееш.
ЕПИЛОГ
НЮ ЙОРК: три седмици по-късно.
Излизайки от лимузината, Нина погледна към тъмната стъклена сграда на секретариата на ООН. За разлика от последното ѝ посещение тук, този път тя не изпитваше безпокойство. Дори напротив. Този път тя и Еди идваха, за да бъдат почетени.
Церемонията щеше да се проведе по молба на египетското правителство. Откриването на пирамидата в Западната пустиня и разкритието, че в нея се намира гробницата на самия Озирис, преобърна с главата надолу всички изследвания на древната митология - което означаваше, че през следващите няколко години египтологията щеше да бъде най-горещото поле на археологията. Ако не друго, то щяха да станат свидетели на истински разцвет на туризма.
Затова египтяните изпратиха петиция до ООН да наградят Нина и Еди за откриването на пирамидата на Озирис… и за ролята им в осуетяването плана на Шабан.
Имаше особена ирония в това, че контактите ѝ с АСН направиха пълен кръг, помисли си Нина. Агенцията беше създадена най-вече за да запази истината за един опит за масово убийство от обществото; сега същата организация, която осем месеца по-рано я беше уволнила, беше принудена унизително да я моли за съдействие в разследването на друга геноцидна схема.
Въпреки това тя се поколеба на входа.
- Добре ли си? - попита Еди.
- Да. Просто… последните два пъти, когато идвах в ООН, бях изгонена от Морийн Ротшилд.
- Единственото, което може да направи сега, е да ти целува задника - увери я той.
- Прав си - рече Нина и се ухили. - Дали ще е проява на лоши маниери, ако изтъкна, че съм била права, а тя е грешала?
- Сигурно. Но аз бих казал, да ги вземат мътните маниерите. - Нина го целуна и двамата влязоха вътре.
Оказа се, че тя няма да има възможност да каже каквото и да било на Ротшилд. Макар че Нина разпозна няколко от ръководителите на АСН сред представителите на ООН и властите, поканени на церемонията, отсъствието на директора на агенцията се набиваше в очи.
Но тя бързо забрави за това, когато посланикът на Египет в ООН, придружаван от доктор Исмаил Асад, започна с похвалите.
- Благодарение на доктор Уайлд и нейния съпруг - завърши той, - най-невероятното археологическо откритие в Египет за последните сто години не само стана факт, но беше и защитено. - Той кимна към няколкото увеличени снимки на вътрешността на гробницата; мумията беше върната на полагаемото ѝ се място в саркофага, а размазаното тяло на Озир беше изнесено. - За съжаление гробницата на Озирис понесе някои щети, но съдържанието ѝ остана непокътнато. Постепенно целият свят ще може да види тези невероятни национални съкровища. Затова, отново, доктор Уайлд, господин Чейс - от името на народа на Египет, аз ви благодаря.
В залата избухнаха аплодисменти, докато посланикът се ръкуваше с Нина и Еди.
- Благодаря ви - каза Нина, изправяйки се пред микрофона. - Благодаря ви, господин посланик, доктор Асад - и на народа на Египет, разбира се! - Публиката се засмя учтиво. - Има още един човек, на когото трябва да благодарим, защото без нейната смелост и решителност никога нямаше да разберем, че пирамидата на Озирис съществува. Така че, Мейси - каза тя и я посочи, - Мейси Шариф, ще се изправиш ли, ако обичаш?
Мейси седеше на втората редица заедно с родителите си; обикновено нахаканата млада жена се изчерви от аплодисментите.
- Ако по времето, когато тя се дипломира, отделът по египтология в АСН има нужда от нови служители - продължи Нина, - тя със сигурност ще разполага с моята препоръка за работа! - След утихването на аплодисментите Мейси седна с облекчение. Нина отново се обърна към публиката. - Но цялата тази афера показва само колко внимателни трябва да бъдем като археолози и историци. Когато правим тези невероятни открития, много лесно можем да бъдем повлияни от мисълта за слава и богатство - и да, признавам, че самата аз съм минала по този път. Но причина за онова, което се случи тук, беше жаждата за пари… не, не за пари, а за награда. Някой толкова силно желаеше нещо, че премина всички граници, за да го получи. И това едва не доведе до истинско бедствие. Затова се надявам, че ще го приемете като предупреждение за това какво се случва, когато парите се поставят преди науката.
Този път аплодисментите бяха по-приглушени, а някои хора очевидно се почувстваха неудобно. Нина нямаше намерение да изнася поучителна лекция, но реши, какво пък: това трябваше да бъде казано. Тя се обърна към съпруга си.
- Искаш ли да добавиш нещо, Еди?
- Не си падам много по речите - отвърна той, свивайки рамене. - Просто се радвам, че помогнах. О, и ако някой се съгласи да ни плати пътните разходи, ще бъде чудесно! - Публиката се разсмя.
- Бих искал да добавя нещо - каза Асад. Асистентът му подаде полирана дървена кутия. - В знак на признателността ни за откриването на пирамидата на Озирис Висшият съвет за антиките реши да направи нещо като подарък на АСН. Нека го наречем заем.
Той отвори кутията и показа малка статуетка: груба човешка фигурка, изсечена от необичаен розов камък. Нина не можа да я разпознае, но Еди се досети, че я е виждал и преди - в гробницата на Озирис.
